Отключих вратата и влязохме вътре. Оставихме торбите в кухнята и аз започнах да подреждам бонбоните в шкафа до хладилника.
Извадих заека и котето и се досетих, че трябвада да дам зайчето на Джънкук, но точно когато щях да проговоря той ме изпревари.
-Ема аз мисля да си тръгвам вече... - запъти се към коридора, но аз го спрях.
-Не изчакай... Защо толкова рано де! Ела първо да си изядеш шоколадовото зайче и после си тръгнии... - почнах да мрънкам като бебетата.
-Добре... Но не може ли да изям котето? - попита ме той и ме погледна сладко.
-Ъъммм... Това съм аз? И не, не може то си е за мен! - тръгнах да бяхам към кухнята за да не ми го открадне, но той ме догони и ме затисна към стената.
Телата ни се допираха, дишах тежко, сърцето ми сякаш щеше да изкочи от гръдният ми кош.
Можех да усетя топлия му дъх как се разбива в кожата ми. Това ме караше да настръхна.
Гледаше ме ту в очите ту в устните.
Усещах, че искаше ужасно много да ме целуне, не мога да отрека, че и аз не го исках, но и двамата се сдържахме.
Плъзнах ръката си по плода на кухнята и издърпах шоколадовото коте.
-Ха! За мен си е! - отханах от ухото му, а той направи тъжна гримаса.
-Виждам две котета тук. Едно шоколадово и едно - доближи се още повече към мен. - което бих го пробвал отново. Изяш си шоколада после аз ще изям нещо друго става ли? - попита ме той и се заигра с кичур от косата ми.
-Само да си посмял да го направиш! - изгледах го гневно аз. Взех заека и му го напъхах в устата. - Сега си яж и твоя шоколад! - завъртях очи аз, а той ме погледна учудано.
-Хей! Защо беше това? Сега целият съм в шоколад. - говореше докато гризеше от заека си.
-Заслужи си го, зайче! - намигнах му аз.
-Ей сега вече ти ще си го заслужи! - бутна ме отново към стената и ме целуна нежно по устните.
По време на целувката той ми облиза устната, искайки вход, който получи. Започнахме борба с езиците си, която накрая аз спечелих като по чудо.
Отделихме се и той проговори:
-Ето тук си изцапана с шоколад. - облиза горната ми устна от което си спечели лек стон.
Усмихна се игриво и отново се заигра с косата ми.
-Хайде качи се на конче! - клекна, а аз се качих върху врата му и станахме заедно.
-Сега накъде? - попитах аз, като си наместих краката малко по-надолу.
YOU ARE READING
𝓦𝓲𝓵𝓵 𝔂𝓸𝓾 𝓫𝓮 𝓶𝓲𝓷𝓮 <3
RomanceМомиче което е загубило почти всичко... Няма нищо освен кучето си Роки. Мести се да живее в Южна Корея град Сеул. Дали първият и ден в новото училище ще е хубав или пълен провал?Дали ще срещне любовта на живота си?Четете и ще разберете💗 ｡♡━━━━━━━...
