𝓦𝓲𝓵𝓵 𝔂𝓸𝓾 𝓫𝓮 𝓶𝓲𝓷𝓮 <3

29. Спасихме ли се? 🖤💤

Г. Т на Ема

Събудих се от силната плесница по дупето ми от Кук.

-Това пък за какво беше? - попитах, като разтърках сънено очи.

-Не се събуждаш вече от 5 минути, а пристигнахме! Досетих се само за това - пусна краката ми за да стъпя на земята.

-Ах, добре няма значение! - измрънках аз и тръгнах напред към изоставената къща.

-Ема стой! Аз ще вляза от задният вход, а ти ме изчакай тук. - и преди да съм противоречила,
Кук се затича към задната част на зловещата къща.

Последвах го и видях как опитва да се покатери по някаква тръба на стената

-Джънкук! Ти да не си животно, че ще се катериш по тази тръба!? - почти му изрещях аз.
Зайчето Кук се обърна и извъртя очи от досада.

-Ако имаш по-добър начин да стигна до прозореца, казвай!

-Ела тук. - подканих го и зачаках да слезе от тръбата. - Може би аз ще отида да проверя, а ти ще стоиш тук! - намигнах му аз и погледнах горният прозорец. - Ще се кача на рамената ти, а ти ще ми помогнеш да стигна до там - посочих горният прозорец.

Кук ми помогна да се изкача до там като не пропусна и да ме хване за дупето.

- Непуслушно зайче! - изкрещях аз след като краката ми стъпиха вътре в сградата.

Цялата земя беше в множество счупени пърчета стъкло.
Заобиколих ги и закопчах суитчъра си до горе.

Открехна леко и почти безшумно вратата и пред мен се разкри доста дълъг и тъмен коридор.
Изпъшках от недоволство, че трябва да се разхождам сама в тъмнината и тръгнах плахо по коридора.

Чувах някакви звуци от горният етаж и реших да проверя дали има някой там.
Звуците ставаха все по-силни и всичко в мен казваше да не ходя там...
Но не можех да предам Су и Йон, а ако се откажа Джънкук ще си помисли, че съм лигла която се страхува от всичко.

Закрачих малко по-уверено към последният етаж и най-накрая бях пред стаята от която идваха звуците.
Чудех се...
Да вляза ли или да изчакам Джънкук да дойде някак при мен?
Поех си дълбоко въздух и отворих вратата пред мен.
Гледката накара всичко в мен да се преобърне

Йон и Су припаднали на земята, а някакъв мъж опипваш и двете едновременно.
Бях на ръба да се разплача и разпадна, но не го направих.

Промъкнах се до високият мъж и извадих ножчето, което Куки ми беше дал по-рано днес.
Пронизах го в корема и гадинката падна безпомощен на земята.
Сритах го там от където течеше обилно кръв и го уставих да се мъчи сам.

Прибрах ножчето в задният си джоб и започнах да викам на Су и Йон да се събудят.
Опитвах се по всякакви начини да ги събудя, но не ставаше...
Взех дрехите на Су и до колкото можах и ги облякох, понеже половината от тях бяха разкъсани.

Изтрих двете сълзи, които се бяха стекли по бузите ми и притичах до близкият прозорец.
Огледах се наоколо, но не виждах и следа от Джънкук.
Къде по дяволите беше?!

Измрънках и усетих някой да се приближава до мен.
Обърнах се в очакване това да бъде Джънкук, но за съжаление беше русокос мъж държащ пистолет срещу мен.
Спокойно Ема нищо няма да ти направи!
Запазих съмообладание и го погледнах право в сините му очи.

-Ти пък коя си? - попита ме той и ме огледа от горе до долу като кимна няколко пъти.

-Защо причинихте това на Су и Йон? - попитах аз и игнорирах въпроса му.

-Попитах те нещо! - повиши ми тон, а аз реших да се направя на интересна като не му говоря.

Няколко минути минаха в мълчание и през тези минути успях да извадя ножчето си.
Държах го скрито зад мен и се прбижавах към мъжа, който чакаше да отговоря на въпроса му.

-Още ли ще чакаш? - попитах го и застанах близко до него.

-Спри да ми задаваш въпроси момиченце! - ядоса се той. - Не виждаш ли, че тук аз питам, а ти отговоряш! Хубава си, имаш хубаво тяло, но явно ставаш само за чукане! - изсмя се той и застреля левият ми крак.

Стиснах очи и се опитах да не показвам колко много ме боли..
Изтреля още един път, но този път оцели тавана и падна на земята с отворени очи.

-Може да става за чукане, но е по-добра от теб! - каза спокойно Джънкук, а кога видях, че беше с електрошок ми идеше да го убия.

-Джънкук! Защо не дойде по-рано, мамка му! - изпъшках аз и паднах на земята, понеже не можех повече да стоя права.

-Спокойно, коте всичко е наред! - клекна до мен и ме помилва по главата. - Проблема е, че другите му помощници избягаха. Не можах да ги хвана...

-И ми казваш, че всичко е наред! - извъртях очи, а той ме вдигна булченската.

-Хайде! Полицията и линейката, ей сега ще дойдат... Ема?

-Да?

-Извинявай за всичко, което се случи...

➶➶➶➶➶ - ➷➷➷➷➷

Хейй👋🏻💗
Знам, че има все по-рядко глава
за това се извинявам много😕
Училището наближава и може би ще има доста рядко нови глави.
Надявам се да мога да си завърша книгата тази година😃
Сори ако има правописни грешки<3
Обичкам ви ❤️
Чао...