Момиче което е загубило почти всичко...
Няма нищо освен кучето си Роки. Мести се да живее в Южна Корея град Сеул. Дали първият и ден в новото училище ще е хубав или пълен провал?Дали ще срещне любовта на живота си?Четете и ще разберете💗
｡♡━━━━━━━...
-Хей Ема, изчакай ме! - викаше отзад мен Джънкук, а аз бягах към мястото от което идваха изстрелите на нечий пистолет.
Какво се случваше по дяволите? Изстрелите спряха, а аз продължавах да тичам по навътре в гората. Усетих, че някой си постави ръката върху рамото ми и се обърнах за да видя кой е.
-Емааа... Защо по дяволите беше този спринт в гората? - мрънкаше от умора Джънкук, а аз се отдръпнах настрани и погледнах напред.
-Не чу ли изстрелите? Бяха два или три, но не е нормално ноща да има въобще някакви хора в гората които да... - прекъсна ме.
-Може да е ловец! Не мисли най-лошото... - придърпа ме към него и телата ни се докоснаха.
-Малко по напред има още 3 изоставени къщи. Другите вече ги проверихме...
»»----След 3 часа...-----««
С Джънкук проверихме останалите две къщи от която едната беше празна и разрошена почти до основи, а в другата даже и не си направих труда да стъпя. Разхождахме се безцелно в гората и може би бяхме твърде навътре в нея.
-Кукииии!?
-Да, коте?
-Може ли да ме носиш на конче? - вече не си чувствах краката от цялото това ходене.
-Само при едно условие! - погледна ме с усмивка той.
-Казвай! Каквото и да е ще се съглася просто ме носи моля теее... - измрънках аз и го погледнах с тъжна усмивка.
-Мммм... Щом казваш, че ще изпълниш всичко... Тогава искам да ми дух...
-КАКВО!? - изкрещях щом чух какво искаше да направя.
-Разбра какво искам да направиш, не е нужно да викаш мила... - повдигна ме на гърба си и хвана краката ми. - Но някой друг ден! Тук не е точно подходящото място и време. - изкикоти се той, а аз го сритах в корема.
-Оххх...
-Не дей охка, миличък не е сега времето, както ти каза! - този път аз се засмя, а той ми се направи на сърдит. Едната му ръка пусна единият ми крак и хвана качулка на черният ми суитчър. Сложи я така че да прикрие косата и малка част от лицето ми и върна ръката си на старото си място.
-Защо...
-Приближаваме последната къща, която е най-навътре. Едва ли ще е празна като другите...
Г. Т на Йон
-Остави я! Вземи ме, но не я докосвай! - крещях на високият мъж, който дърпаше Су към другият край на стаята в която бяхме.
-Млъкни или ще ти завържа и устата, разбра ли ме!
-По дяволите какво искате от нас?! - измрънках и ритнах стола до мен.
-Ти чу ли какво ти казах? - остави припадналата Су на земята и се приближи до мен.
Извъртях очи щом видях, че изкарва джобно ножче от дънките си. Клекна до мен на земята и взе грубо ръката ми.
-Какво ще ми правиш пак? Не ти ли стигна това което причини и на двете ни?! - присвих очи от пронизващата болка която ми причини.
-Може би ще е по-добре да не гледаш какво ще направя на Су, Йон... - и точно когато изрече името ми всичко стана като мъгла в съзнанието ми.
➶➶➶➶➶ - ➷➷➷➷➷
Хей👋🏻❤️ Много съжелявам, че не съм качвала нова глава от доста време... Просто нямам време и мотивация за да пиша😔 Надявам се да не сте ме забравили 😅, а ако е така винаги можете да прочетете предната глава за да имате представа какво се случва в книгата🙃 Благодаря на всички които четат това подобие на книга! 💗 Обичкам виии <3 Иииии Честит рожден ден на зайчето ми, Джънкук 🥳🎉😻
❤️Love you❤️
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
