𝓦𝓲𝓵𝓵 𝔂𝓸𝓾 𝓫𝓮 𝓶𝓲𝓷𝓮 <3

27. Ревнуваш ли ме? 🧸

Тъкмо щях да отида към тях
когато... Някакъв висок човек издърпа Су и покри устата и с някаква кърпа.
Бягах към тях, но вече беше прекалено късно.
Нямаше следа нито от Су, нито от Йон.
Какво по дяволите се случи туко-що?
Нямаше никой в двора, което означаваше, че часът е почнал.
Ахгг... Сега ще закъснея и за час!

~Skip Time~

Последният час най-накрая дойде...
Цял ден не съм говорила с никой и не исках да отговарям на нито един въпрос зададен от Кук.
Чувствах се виновна, че не отидох навреме при тях...
Само бог знае каква им се случва в момент.

Влязох в стаята по изобразително и седнах на последният чин.
Хвърлих раницата си на земята и извадих бавно молитвите и четките за рисуване.
Извадих някаква тетрадка колкото да има нещо и поставих главата си върху нея.
Имах нужда поне за малко да си почина.

Знънеца би и съучениците ми започнаха да влизат един по един.
Някой седна до мен, но не обърнах особено внимание.
Господина започна да обяснява темата по която ще русиваме, но нямаше смисъл да се съсредоточава върху това.
Мислите ми бяха съвсем другаде...

В стаята настана тишина, което ме накара да погледна нагоре за да видя какво се случва.
Виждах всички погледи втренчени в мен, а господина ме гледаше въпросително.

-Е госпожице Ким! Бихте ли ми отговорили на въпроса? - нарече ме по фамилия, а аз чак сега забелязах, че Сън Би беше седнало до мен.

-Ъмммм... Може ли да повторите въпро - прекъсна ме.

-Няма нужда! Напоснете часът ми сега ако обичате. - изгледа ме и посочи с глава към вратата.
Прекрасно сега ще имам и отсъствие!

Взех нещата си и без да се замислям си тръгнах, като не пропуснах да затръшна вратата след себе си.
Оххх... Ема осъзнай се!
Какво ми става по дяволите?

Реших да изчакам Джънкук да приключи с часа си затова се запътих към магазинчето до училище.
Взех си плодово смути.
Реших и на него да му взема.
Върнах се в двора на училището и седнах на една пейка близо до входа.
Поставих смутито му до мен и отпих от своето.

Звънеца за края на часа би и най-накрая щях да видя зайчето си.
Може да ми е малко сърдит, че не му обръщах внимание, но не ми беше до това днес...
Гледах към сградата с очакване да видя Джънкук сам, но очакването ми рязко ми се промени.