Selected

1.4K 96 16
                                    

Седях на третия чин. Включвах и изключвах химикалката. Забелязваше се, че това дразни хората около мен, но не ме интересуваше. Намирахме се в час по география и чакахме да започне тегленето за заминаването.
Името на всеки един от класа ни се намираше в онази стъклена купа. Директор Солвър влезе в кабинета и се насочи към бюрото на учителката. Бръкна в купата и разбърка за последно листчетата. Извади едно и бавно го разгъна. След като прочете написаното го изрече и на глас:
- Хари Стайлс.
Всички започнаха да пляскат, а Хари се облехна самодоволно на стола си. Всички момичета в този момент копнееха да изтеглят тяхното име. Всички освен мен. Хари Стайлс- най-известното момче в училище, най-красив,сексапилен, чаровен... всичко, за което се сетите. Учителите го харесваха само защото баща му бе платил всички разходи на училището. Типичният син на бизнесмен. А как изглеждаше? Зелени очи, къдрава сравнително дълга коса, винаги обличаше черни прилепнали дънки и черна тениска. Имаше причини да го харесват,но имаше репутация на женкар.
Е... моментът,който всички очакваха... Директорът бръкна отново в купата и извади второто листче. Изненада се от написаното. Забелязах,че дори Хари тръпняше да чуе името на съквартиранта си за месец и половина.
- Изабел Смит.- каза директорът с висок тон.
Какво?! Сериозно? Аз? Разбира се, че късметът ще е с мен.. Пфф...
Всички погледи се насочиха към мен. Бях почти сигурна, че всички мои съученички ме мразят точно сега... Освен Катрин... Тя изглеждаше бяла като платно. Предполагам, че и аз бях така...
Обърнах се към Хари. В неговия поглед се четеше объркване, надменност и знак на задоволство? . Почти съм сигурна,че той дори не е знаел за съществуването ми...
- Е, Изабел Смит и Хари Стайлс... утре заминавате за Виена, Австрия.
Докато звънецът би, не се случи нищо интересно. Аз започнах да се тревожа. В една стая с Хари? Не. Ще помоля собствениците да сме в двата края на къщата.
Учителката съобщи, че сме свободни и аз се запътих към вратата. Преди да изляза някой ме хвана за лакътя.
- Изабел... хмм... имаш ли проблем,че ще сме в една стая?- усмихна се самодоволно.
- Бела.Казвай ми Бела. И всъщност да имам проблем.
- Е, ИЗАБЕЛ, бъди подготвена отсега, защото доколкото разбрах семейството,при което ще сме , не живее в голяма къща. Нямаш избор,скъпа.- уау. За първи път водим разговор и съм му 'скъпа'. Май за друго освен да запазя девствеността си след този месец и половина няма да се моля.
- Чао, Стайлс.
- О, Смит, само без тези филмирания. Междудругото утре в 6:30 трябва да сме на летището. Да те взема ли?- повдигна вежда.
- Не. Ще отида с най-добрата си приятелка.- намигнах му и се запътих към Катрин, която ме гледаше притеснено.
- Еее... какво ти каза, как ще го търпиш, утре в колко трябва да си на летището.- говори наистина бързо,когато е притеснена.
-Успокой се, Кат.- Прегърнах я и й предложих да тръгнем към нас. Тъй като географията ни беше последния час. Излязохме от гимназията и започнахме да ходим из Лондонските улици . След 15-минутно шляене бяхме пред къщата ми.
Отворих входната врата и извиках:
- Прибраах се. С Кат съм.
Запътихме се към кухнята, където майка ми готвеше, а баща ми четеше вестника.
- Имам да ви казвам нещо.-Те ме погледнаха с очаквателни погледи.- Нали ви разказвах за разменните начала.. ее.. аз се паднах с едно момче от моя клас, но ще сме в различни стаи спокойно. И е безплатно.
- Това е чудесно, мила.- мама се усмихна.
- С това момче да не става нещо?- повдигна едната си вежда.
- Не спокойно, баща ми.- извъртях очи. - Качваме се горе.
С Кат изкачихме набързо стълбите и влязохме в стаята.
Катрин изпуфка:
-Оставаше да те пита дали си си взела презарвативите.
- Да, предполагам...- метнах се по гръб на леглото.
- Логично е защо не им каза, че с Хари ще сте в една стая.- каза тя.
Започнахме да подреждаме куфарите за Виена. През цялото време Катрин говореше глупости и по едно време заговори за мен и Хари как съм щяла да й разказвам за моментите ни заедно. Просто перфектно.
Очевидно това щеше да ми се стори като една година, а не месец и половина.
Късмет, Бела.
Ще ти трябва.

~Здравейтеее. Това е новата ми история. Ако имате забележки или отзиви, въпроси- пишете в коментарите ;) ♡ ~









Different girlTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang