Different girl

Vienna

След като изпратих Катрин до вратата, реших,че е време да си лягам. За последен път проверих дали съм взела всичко. Запътих се към банята. Изкъпах се и се наместих в леглото. Започнах да си мисля как ще издържа толкова време под един покрив с Хари. Наистина се надявам да има достатъчно стаи,за да не съм в една с него.Как по дяволите директор Солвър изтегли моето име... Защо например не изтегли това на Ребека- личната курва на Стайлс, която му се води и гадже. Всички щяха да са щастливи... е, освен хората,при които щяха да са във Виена.... Не е лесно да слушаш 24/7 звуци... Но ето,че аз съм щастливката да отида с Хари Стайлс на разменни начала.
Взех телефона си и погледнах часа. 22:47. Трябваше да заспивам,защото иначе щях да изпусна полета сутринта.

****
Силния звук на алармата зазвуча из цялата стая. 5:40. Станах сънено от леглото. Исках просто да се върна в мекото легло и да не ходя във Виена с Хари.След като се оправих в банята , отидох в стаята си. Обух си черни дънки, бял потник и черното кожено яке. Взех куфара и чантата и слязох на долния етаж. Реших да извикам такси. Мама и татко явно спяха и не исках да ги будя. Бяха ми дали пари и се бяхме сбогували, затова нямаше да е проблем. Погледнах часа. 6:00. За половин час щях да стигна до летището. Таксито пристигна и шофьорът ми помогна да качим нещата ми в багажника.
Точно в 6:30 бях на Лондонското летище. Платих на шофьора и слязох от таксито. Взех куфара и чантата и се запътих навътре. Куфара се обърна и аз изнервено се опивах да го оправя. Вдигнах глава и видях Хари, който се подсмихваше.
-Нужда от помощ? - попита ме и повдигна вежда.
-Оф ти ли?- попитах го отегчена.
-Ооо, някой не се е наспал?
-Не е вярно!- отрекох и със скръстени ръце добавих- Сега може ли да мина?
Хари само се подсмихна и ми направи жест да мина. Отидох да видя информационното и пишеше,че самолетът излита в 8:00.
Разбрахме,че ще има човек,който ще ни развежда из Виена. Той щял да ни посрещне на летището там.
Минахме през обичайната проветка за оръжия... както и провериха паспортите. Беше 7:40 и чакахме да ни съобщат да се качваме в самолета. Действително Хари не беше толкова лош събеседник... отвреме на време сраваше досаден, но пак не е трагично колкото предполагах.

,, Моля пътниците за Виена да се насочат към посочения изход"

С Хари взехме багажа си и след няколко минути се намирахме в самолета.
-Летяла ли си преди,Смит?-попита ме.
-Да, кой не е летял.
-Наистина не си се наспала.- усмихна се.
Самолетът излетя. По пътя поспах малко, за да запълня времето. Кацнахме.
Взехме багажа си и започнахме да се оглеждаме за човек с табелка,на която пише имената ни.
Хари го видя и се насочихме към него. Беше около 20 годишен с мръсно руса коса и кафеви очи. Беше хубав...
- Здравейте, казвам се Ник.
Запознахме се. През цялото време Ник поглеждаше към мен, но аз се правех, че не го забелязвам. Явно и Хари видя този жест на Ник и се видя раздразнение в държанието му.
Виена бе наистина хубав град. Къщата на хората,при които щяхме да сме беше близо до центъра. Пристигнахме и слязохме от колата. Влязохме в къщата,която не беше от най-големите. Запознахме се със собствениците. Бяха добри хора. Разведоха ни и стигнахме до момента, в който трябваше да ни покажат стаите ни.
- И ето тази е вашата.- отвори вратата и видяхме една спалня.
Реакцията на мен и Хари беше еднаква:
- КАКВОО?! - аз бях шокирана, докато изражението на Хари от изненадано се промени в самодоволно.
Доближи лицето си до ухото ми и прошепна дотолкова, че само аз да го чуя:
- Ще се забавляваме.