Different girl

The maze

Изчакахме всеки отбор да стигне до кутията си. Отворих нашата с Хари. В нея имаше червена лента. Това какво трябваше да значи. Разбирам, че ще ни подложат на всички изпитания, но все пак ще е добре да не влезем в болница.
Естествено ми беше интересно цялото това състезание. Е... щеше да е по-хубаво ако по цял ден се разхождах из Виена, вместо да ме влачат по калта.
Съвсем бях забравила за Хари, който вече си беше отпочинал. Гледаше ме в очакване да му кажа какво има в кутията.
- Има червена лента. Нямам представа какво значи, но със сигурност ще е интересно.- обясних му.
- Ще помислим в къщата, след като се изкъпем.- каза Хари като наблегна на 'изкъпем'.
Докато пътувахме в колата размишлявах дали това значи, че ще иска да се къпем заедно или че просто трябва да се изкъпе. Отново Изабел изпадна в дълбоки размисли. Благодарение на тях не усетих как вече се намираме пред къщата. Хари ме гледаше очаквателно. Защо?
- Няма ли да ми отговориш?- раздразнено попита.
- Ще повториш ли въпроса? Не те слушах.- защо този човек си сменя толкова бързо настроенията.
Сега на лицето му се намираше онази самодоволна усмивка.
-Попитах те дали искаш да се къпем заедно. - все още бяхме в колата. Както и Ник. Не знам защо, но за много кратко време ми стана антипатичен. Сетих се.
Усмихнах се и отговорих:
- Чакам те във ваната.
Излязох от колата. Какво ми ставаше. Не бях такава. Обикновено при този въпрос бих ударила на Хари шамар и бих слязла демонстративно от колата. Но все пак ми беше интересно какво ще се случи сега. Докато вървях към къщата чух силно тряскане на вратата. Забързах крачката си. Вече се намирах на втория етаж. Влязох в стаята ни. Съблякох калните панталони. Някой влезе в стаята. Както очаквах беше Хари. Чувах тежкото му дишане, което очевидно не беше от изкачването на стълбите.
- Какви игри играеш, Смит? - гласът му беше по-дрезгав от обичайно.
Обърнах се. Очите му. Те не бяха онези красиви зелени очи. Имаше нещо друго, което беше заместило закачливия поглед. Не го бях виждала в такава свелина досега. Чак сега забелязах, че оглеждаше краката ми. Влязох в банята, която беше предназначена за хората в стаята. Съблякох блузата си и останах по бельо. Дори и то беше кално. Дано след следващата задача не изляза цялата в кал.
Съблякох и бельото си. Пуснах водата да напълни ваната. Влязох и сложих от прасковения шампоан. Беше толкова релаксиращо. В сравнение с това да те влачат по калта това беше уникално. Всичко беше перфектно, докато не чух отваряне на вратата.
- Нали каза, че ме чакаш във ваната. Е аз дойдох.- Отворих очи. Хари беше клекнал до ваната. Беше само по боксерки. О Боже, какво се случва?! Та аз съм чисто гола пред него. Пяната беше единствената преграда между телата ни. До преди няколко дни го мразех. Просто не знаех какво се случва. Изгубих желанието да съм във ваната цяла вечер. Хари ми подаде ръка. Какво? Но ако я поема ще ме види гола. За бога Изабел спите в едно легло! Хванах ръката му и стъпих на плочките. Минах пред Хари и се запътих към душа. Пуснах водата и взех гъбата. Обърнах се и видях, че Хари си е свалил боксерките.
Това наистина ли се случва. Под душа с Хари Стайлс. Голи.
- Аз ще ти помогна. - първоначално не го разбрах. Правех жалки опити да не гледам тялото и мъжеството му. Не се получи. Погледнах в очите му. Страст. Думата описваща ги. Той взе гъбата от ръцете ми и започна да търка гърба ми, махайки калта от тялото ми. Чувствах горещия му дъх на рамото си.
- Можеш да се обърнеш, не хапя. - представях си как се усмихва самодоволно вмомента.
Обърнах се. Бях права, наистина се усмихваше по онзи негов начин. Хари ме гледаше в очите. Но в същия момент погледна надолу, за да вижда какво чисти с гъбата. Мина през гърдите ми и стигна до интимните ми части. Тогава аз се прокашлях и казах:
-Ъм сега е мой ред.
Хари се усмихна, очевидно усетил притеснението ми. Взех гъбата и започнах да махам калта от тялото му. След около 15 неловки минути излязох от банята с увита около мен кърпа. Облякох си бельо и пижама. Легнах си и се завих. Чух изгасяне на лампата и затворих очи.
* * *

Събудих се от слънцето. Изправих се и видях, че Хари още спи. Не мога да спра да мисля за интимния момент, който споделихме снощи. Със сигурност за него не е било нищо кой знае какво, но за мен определено беше. Забелязах пакет и пощенски плик на нощтното шкафче. Отворих го и зачетох:
,, Преминахте успешно през миналото си изпитание. Това, което следва, няма да е по-лесно от него. Не забравяйте лентата в кутията ви. В пакета има дрехи, които трябва да облечете.
Късмет''
Погледнах към Хари, който още спеше. Взех пакета и го отворих.
Взех женския костюм, който беше червено-черен, по цялото тяло. Облякох го и забелязах, че Хари вече е станал и чете писмото.
-Къде е моят костюм?- попита той.
- В пакета.
Той само кимна. Бях готова. Слязох по стълбите и видях Ник. Гледаше ме с пренебрежение. Тръгнах към колата. Като отворих вратата усетих странно хубав аромат. Не знам защо Ник ме гледаше така, но или е, защото вчера му нацапахме колата, или заради думите ми за ваната. Но не ме интересува особено.
След като Хари и Ник се качиха, се запътихме към покрайнините на Виена. Нямам представа къде отиваме. След около 10 минути пристигнахме. Веднага се досетих какво ще е следващото ни изпитание. Лабиринт.
- Здравейте , участници, днешното изпитание е този лабиринт. Трябва да преминете през него и да откриете кулата с цвета на вашия отбор. Късмет.

Имаше няколко входа. За всеки отбор. Аз и Хари се спогледахме и застанахме на нашия.
Чухме сирена, която събобщи, че състезанието започва. Хари се затича навътре, а аз се стараех да тичам след него. Не трябваше да се разделяме. Тичах и минавах по коридорите. Но ето, че се случи. Изгубих Хари от поглед и сега съм сама. Затворих очи.
Дишай.

~Хейй, ето я новата глава най-сетне. Надявам се да ви харесва. Оставяйте мнението си, защото е важно за мен. All the love~