Different girl

Good luck

  Day1
... Седяхме в кухнята и закусвахме. Цареше неловка тишина. Чуваше се само звукът на приборите. На масата бяхме аз, Хари и хората, в чиято къща сме. Момчето срещу мен явно ми беше сърдито все още заради това,което се случи сутринта. По едно време жената се прокашля и реши да прекъсне тишината:
- Е, днес Ник ще ви разведе из центъра на града. Ще тръгнете след като се назакусвате и оправите.
Ние с Хари  кимнахме. Замислих се как ли ще премине деня и дали съквартирантът ми ще продължава да е в това настроение. Надявам се всичко да е наред, защото Хари може да провали всичко....
След като изядох закуската си, станах от стола и съобщих,че отивам да се оправя за обиколката на града..  Качвайки се по стълбите усетих нечий поглед върху мен. Обърнах се и видях Хари, но веднага след като осъзна, че съм го забелязала отвърна погледа си към закуската. Денят ще е наистина странен, ако през цялото време се държим по този начин.
   Влязох в стаята и си обух къси панталонки и потник. Оставих кестенявата си коса спусната. Реших,че ще е добре да взема раница. В нея сложих вода, телефон, фотоапарат, портмоне и още  неща,които биха ми потрябвали.
Докато се приготвях се замислих всъщност какво щяхме да правим през този месец и половина. След още няколко минути размишляване, ми съобщиха,че е време да тръгваме. Слязох по стълбите и видях Ник и Хари на вратата да чакат мен. Набързо си обух обувките и излязохме от къщата, насочвайки се към превозното средство.
   Напрежението във въздуха се пренесе и в колата. С Хари седяхме на задната седалка и не знахме какво да кажем... нито пък искахме. Ник от време на време поглеждаше през огледалото за задно виждане и засрещаше погледа си с моя.
- Сега ще разгледаме някои от забележителностите на Виена и след това ще се насочим към един от големите площади.- съобщи ни Ник.
- Ъъ, какво ще правим на този площад?-попитах объркана.
- Засега няма да ви казвам, но определено оттогава ще имате доста работа във Виена.
С Хари се спогледахме още по-объркани, но решихме да не задаваме повече въпроси.
Дълго време търсихме място,където да паркираме колата. Слязохме и започнахме да разглеждаме забележителностите. Виена бе наистина красив град. Радвам се,че ще остана тук достатъчно дълго, за да го видя целия. От една страна е добре, че моето име бе изтеглено, защото ще разнообразя скучното ежедневие. Не трябва да се ограничавам заради Хари Стайлс и голямото му его. Не мога да повярвам, че още е гневен заради сутринта. Предпочитам сухите му шеги отколкото да ме гледа все едно съм убила човек.
Ник вървеше и ни водеше из малките улици. Аз вървях почти до него, а Хари се влачеше зад нас.
- Австриец ли си?
- Не, от Чикаго съм, но баща ми държеше да си намеря работа и сега развеждам хубави момичета из Виена. - усмихна се и ми намигна.
Определено флиртуваше с мен, но не беше досадно, пък и е хубав....  Зад нас се чу изпуфтяване и ведна предположението ми, че е Хари, се потвърди.
Ако сравним Ник и Хари... всъщност е доста трудно да се сравнят. Хари бе доста по-висок и очите му бяха дълбоки и зелени и... осъзнай се! Но от друга страна Ник също имаше красиви черти. Стегни се, Бела!
-Ще ми отговориш ли?- Ник ме погледна въпросително.
-Какво?
-Попитах те дали ъмм с Хари имате връзка или не...
- Не, не сме заедно.- станах нервна.- Защо да сме? Аз не искам или нещо такова? Ъмм.. просто приятели.- усмихнах се и го погледнах. А исках ли?
Първоначално Ник ме гледаше странно, но след това просто отмести погледа си напред.
- Е аз ще ви оставя да разгледате някои места и да не съм ви бавачка. Среща при този фонтан в 18:00. - каза Ник запътвайки се към някакъв човек.
Сега беше 16:15. Имахме близо два часа, а дори не знам какво ще правим. Запътих се към една осамотена уличка. Мислех,че съм сама, но усетих нечие присъствие близо до мен. Обърнах се, за да видя кой е. Видях някакъв мъж да се приближава към мен. Зад него вървеше Хари, който приближи максимално бързо. Започнахме да бягаме, защото броят на мъжете се увеличи. Оказа се, че се намираме в някаква забутана уличка, залепени един срещу друг, скрити зад една кофа.
- Няма смисъл момчета, ще пробваме някоя друга вечерта, когато няма хора.- гласовете постепенно ставаха все по- трудно чуващи се. Бяхме сами. Дори не знаехме къде сме. Хари се отдалечи и седна облегнат на стената до мен.
-Защо дойде? Цял ден не ми говориш, а сега се намираме незнайно къде.- повиших тон, но звучах като пъхтящ кон, заради тичането.
- Просто кажи 'Благодаря' и да спрем, а?- заяде се.
- Не отговори на въпроса ми...
- Не знам защо дойдох, просто забрави става ли!?
- Ти си странен...- отбелязах.
- Аз съм странен?! Не аз се взирам в гащите си по 20 минути, не аз флиртувам с екскурзовода, не аз се забутвам в тесни улички...- и той започна да вика.
-Всъщност, сега се намираме в тясна уличка.. и да не ревнуваш - беше странно какви инати сме и двамата.
- Просто млъкни и ставай, за да потърсим онзи фонтан.
-Уоу. По-леко каубой.- изтупах се и се ухилих. Хари се издразни за пореден път, докато моето настроение се подобри.
Ходихме доста време докато не стигнахме центъра. Беше 17:53 и би трябвало Ник да е тук. Но всъщност не видях него, а доста други познати лица от Лондон. Това,което ме шокира бе, че Алисън Джонсън е сред тези хора. Тя е кифлата на едно друго училище. Руса коса, сини очи. Типично Барби....Но защо е тук?!
Хари забеляза физиономията ми и започна да се смее. Видяхме наблицаващия Ник, който също се усмихваше.
-Явно сте разбрали част от новината.- всички бяха толкова объркани колкото мен.- Това,което всички не знаехте е , че не сте тук да почивате. Ще защитавате имете на училището си. Както забелязвате тук сте хора от повечето Лондонски училища. Е, сега е време да ви кажем новината. Съученикът ви е ваш съотборник. В стаите, в които сте отседнали има  списък с нещата, които трябва да откриете на следващия ден. Като намерите дадените вещи, ви чака следващ списък с друга различна задача. Въпросът е, кое училище е най-подготвено за всички възможни ситуации.Късмет!

~Хейй, ето я новата глава. Постарах се да е дълга.. Моля ви коментирайте и давайте мнение за това как се развива историята :). ~