Different girl

Drag me down

Не знам какво да очаквам от следващата задача. Не знам какво да очаквам от Хари. Не знам какво да очаквам от Ник. И всичко това ме побърква.
Надявам се задачата да няма нищо общо с водата, за да мога да помогна. Беше интересно това, че ключът ще играе роля на жокер в следващата мисия. Колко ще помогне, ще разберем утре и засега си оставаме с любопитството.
Това, което ме изнервяше, бе че Ник даваше обяснения на въпросите ни само с едно изречение. Колкото повече информация,толкова по- добре за Хари и мен. Като споменах Хари... точно в този момент се смееше за нещо заедно с Ник. Нали довчера го гледаше сякаш е убил някой? Винаги пропускам най-интересното. За какво ли си говореха? Мен? Стегни се Изабел, не всичко се върти около теб! Сама ли си говоря? Полудявам ли...
Мисля, че гледам прекалено много филми, защото точно сега си представих едно ангелче на лявото ми рамо и дяволче на дясното. Да.. определено трябва да излизам по-често и да спра с фантастиката.
Имам чувството, че ми стана като навик да се вглеждам в някой или в нещо. Този бор беше хубав. Напушена ли си? Забелязах погледите на Ник и Хари върху мен. Не се учудвам, защото бях зяпнала бора с отворена уста.
- Изабел, сигурна ли си че си добре?- попита ме Хари смеейки се.
- Защо да не съм добре? - направих се на ударена и оправих косата си. Хари поклати глава насмешливо и ми предложи да се връщаме в къщата, защото беше започнало да се смрачава.

Слязохме от колата и се запътихме към втория етаж. Бях пред Хари и докато изкачвахме стълбите, той ме шляпна по дупето. Аз опънах крак назад в опит да го изритам, но залитнах и паднах по лице. Не се и очудвам. Хари започна да се смее с глас. Този човек има извратен смях. Оправих блузата си и влязох в стаята ни. Хари ме последва и скачайки легна на леглото. Опъна ръце зад врата си и гледаше тавана. Реших да се възползвам от това и хванах края на блузата, дърпайки я нагоре. Завъртях главата си, за да проверя дали Хари е в същото положение отпреди 1 минута. Не. Беше надигнал глава и с интерес наблюдаваше как се преобличам.
- Спри да ме гледаш или ще се облека в банята...- предупредих го аз.
Хари вдигна ръце в самозащита и отново легна. Побързах да си облека пижамата. Обърнах се и се запътих към леглото. Беше трудно да се наместя или изобщо да седна защото Хари беше взел цялото място.
- Ще се мръднеш ли, за да си легна?
- Само ако ме целунеш.- каза той със самодоволна усмивка.
- Никога дори и в най-щурите ти мечти. - намигнах му и хванах единя му крак, опитвайки се да го издърпам от леглото. Той се беше хванал за единя край на леглото и не се пускаше. Или тежи 100 кила, или тренира сериозно. Очевидно е, че е второто. Оказа се , че съм между двата му крака. Неловко. Той беше легнал по гръб и изведнъж се пусна и аз залитнах напред. Право към чатала му.
- Стават прекалено много знаци, Изабела, не мислиш ли,че трябеа да предприемем нещо.- каза той като ми намигна.
-Да! Кой ще спи на пода? Доброволци?- казах съркастично.
Хари извъртя очи и се изправи, събувайки дънките си.
Опитах се да не го гледам. Легнах и заспах веднага.

****
Отворих сънено очи. Завъртях се и погледнах спящия до мен Хари. Изправих се и забелязах хартиен плик в краката ни. Отворих го и започнах да чета наум написаното.