Different girl

Night & fight

Влязохме в стаята, която щяхме да делим цял месец и половина. Защо трябваше да става така. Както винаги точно това,което не искам, се случва. Не мога да си представя какво е да делиш една стая с Харолд , пък да не говорим да спя е едно легло с него. Всичко се случи за толкова бързо . До преди два дни бях смотаното момиче,което никой не забелязва, а сега седя на едно легло с Хари Стайлс и се взирам в бикините стоящи в скута ми. Опа.
Обърнах се към момчето до мен. Той ме гледаше странно. Взрях се в очите му. Четеше се хумор...
-Да не би тези да ти припомниха някоя случка?- каза усмихнат.
-Не,Стайлс,просто се замислих.- намигнах му и се изправих. Трябваше да си подредя багажа в гардероба...
Обърнах се и взех поредната блуза. Видях,че Хари се е излегнал и е сложил ръцете си зад врата. Явно имаше татуси по цялото тяло освен ръцете, защото забелязах,че на V линията има татуирани две папрати. Беше ми наистина интересно да видя другите му татуси. Колкото и да ме отвращаваше начина му на живот... беше хубав и никой не може да отрече това. Аз ли казах това? Не трябва да си позволявам да се хващам на въдицата на Хари. Една от малкото незабелязани съм, така че засега се радвам.
За втори път днес не се усещам и се замислям заглеждайки се в най-неловкото нещо. Този път беше някой. В Хари.
Той забеляза,че го гледам, и се ухили.
- На гледката ли се радваш, Смит? Знам,че съм привлекателен, но все пак...
-Мисля,че самочувствието ти е в повече. - усмихнах му се фалшиво и се обърнах да оставяйки блузата.
След като приключих с оправянето видях през прозореца,че вече се е стъмнило. Градът се виждаше перфектно оттук. Забележителностите бяха осветени, малките улички тъмнееха сред всичко искрящо.
Взех телефона си и погледнах колко е часът. 23:15. Реших,че е време да си легна. Взех си пижамата( широка тениска и къси панталонки) и отидох до банята,за да се преоблека. Измих си зъбите и се насочих към стаята ни с Хари. Той си гледаше телефона,но след като ме видя го остави и започна да се преоблича. Аз се завих с одеалото и се загледах в татусите по корема на Хари. Имаше пеперуда, а по нагоре две птици.... определено това не бяха единствените неща,но тези ми направиха впечатление. След като остана по боксерки. Уау. Легна до мен и се зави. Особено голям проблем беше,че одеалото беше едно. Аз легнах в края на леглото и дръпнах одеалото,но се оказа,че Хари е останал без завивка. Той също дръпна и тялото ми бе отвито.
- Може ли да не дърпаш одеалото, все пак и аз трябва да съм завита с нещо!?- казах вече изнервена след 15-минутна борба за завивката.
-Отиди и си вземи друга!
-Сериозно ли? Боже, какъв мъж си....
Изправих се и отидох до гардероба. Наверих още едно одеало и легнах завита с него.
-Така и двамата сме доволни. ЛЕКА НОЩ!
-Не мислиш ли,че забравяш нещо?-усмихна се.
-Ъм не?
- Хайде,Изабела,нали си говорехме колко ще ни е забавно. Развихри се, скъпа!-намигна ми и се подпря на лакти.
-Не съм една от курвите ти!
- Оу, вече станахме борбени... Добре, ще видим как ще продължим през следващите дни. - завърши той и легна на възглавницата. Двамата се усмирихме и аз заспах.

03:24.

Събудих се. Беше още тъмно,което ми подсказа,че всички спят. Включително и Хари. Дългите му мигли. Къдриците прилепнали по челото му....Странно ли е,че го намирам за сладък,когато спи? За мен да. Попринцип е странно....
Плашещо е това да си говориш сам в 03:00 през нощта...
След дълго размишляване защо водата е полезна, ми се доспа и отново потънах в дълбок сън..

***

Отворих очи и се опитах да се изправя,но нещо ми попречи.Беше ръката на Хари,увита около кръкръста ми. Намирахме се в неговата част на леглото. Опитах се да премахна ръката му,но беше безнадеждно.. С всички сили я избутах, но не само отблъснах ръката,но и самият Хари падна на земята.
-Какво по дяволите,Изабел?!?!-каза той със сънения си дрезгав глас.
-Ръката ти беше около кръста ми и аз нямах друг избор и така се получи... - усмихнах се невинно.
Той се намръщи и стана от пода. Обу черните си дънки и си сложи бяла тениска. Оправи си косата и излезе от стаята...
Сърдит Хари + ходене цял ден= най-ужасният ден за Бела...

~Хей, съжелявам,че новата глава се забави толкова, но все пак съм ваканция и не мога да съм 24/7 на телефона...
Та много ще се радвам,ако пишете коментари с това, което мислите.. дори и забележки, за да мога да подобрявам историята хх ~