Different girl

Water

...Всички започнахме да се споглеждаме. Това да не е някакво реалити?! Да защитаваме името на училището.... звучи ми точно като онези предавания, където има препядствия и трябва да се бориш срещу 10 крокодила, 5 акули и ако останеш жив ти дават пари. Просто чудесно. Не съм си помисляла,че като отида във Виена ще трябва да я обикалям, за да намеря свещ от 1834 година. А фактът,че Хари ще е моят съотборник ме изнервя най-много. И двамата сме инати и ще бъде доста сложно да си разпределим ролите в търсенето.
Погледнах към Ник, който беше усмихнат. Все едно се радваше на реакцията на всички ни. Този човек започва да ми става все по-противен. Дойдохме с идеята за почивка, а с тази новина всички планове се провалиха. Физиономията на Алисън надмина моите очаквания. Тя беше седнала на една пейка и се клатеше напред-назад. Ако се сетите за филмите на ужаси... тя изглеждаше точно все едно е видяла призрак да й открадва червилото.
-Изабел, добре ли си? - Хари ме гледаше в очакване на отговор, но аз просто кимнах. - Всички сме шокирани няма смисъл да се правиш на единствената засегната!
Какво? Сериозно ли мисли това. Смешен е. Няма нищо подобно.
-Извинявай? Не мислиш ли,че точно сега трябва да се подкрепим, а не да заставаме един срещу друг.- не ми се спореше, но той ме предизвиква и за пореден път можем да станем новината на деня.
Хари започна да се смее показвайки знак за мир:
- Звучиш като политик.
Започваше да ме дразни, а впредвит това, че трябва да сме като с вързани с белезници един задруг още месец и половина, не беше в негова полза.
Изпуфтях и тръгнах към колата, с която Ник щеше да ни закара обратно .

***
Паркирахме колата пред къщата. Все още осмислях новината,която ни казаха преди едва няколко часа. Докато пътувахме усещах погледа на Хари върху мен. За пореден път забелязвам,че настроението му се мени бързо.
Преди да сляза от колата погледнах към момчето до мен. Неговата ръка минаваше през дългата му коса като същевременно облизваше устните си. Беше наистина красив... Странно ли е,че го мисля?
За пореден път се бях загледала в Хари за по-дълго от нормалното време. Реакцията му ме изненада. Не ми се подигра, не се изтъкна като перфектен. Усмихна се по някакъв нов начин и слезе от колата. Направих същото и се запътихме към къщата.
Сега щяхме да разберем какво трябва да правим утре. И въпреки всичко не можехме да отречем,че тази част от надпреварата е интересна. Хари отвори вратата на стаята. Когато влязохме, забелязахме пощенски плик поставен на леглото. Хари го взе и отвори. Разгъна листа и зачете:
- ,,Разбрахте причината за идването ви във Виена. Време е да ви насочим към мястото,което трябва да откриете. Там ви чака изненадата на тази задача.
08:00 в центъра на града при фонтаните централни намерете определена фигура. Тя ще ви опъти към следващата стъпка. Отборът достигнал желаното печели точка към голямото причисляване.
Жокер: Никога не е излишен един бански."
За пореден път днес с Хари се спогледахме. Започнах да размишлявам по прочетеното. Щом трябва да носим бански ще има вода. А аз не мога да плувам... Това определено ще е един от проблемите ни още на първата задача. Дано поне Хари е добър плувец, за да ни избави в решителна ситуация...
- Очевидно ще има вода около нас след като ще ни трябва бански. Ноо... аз не мога да плувам.- казах притеснена.
Хари се обърна рязко към мен:
-Трябва да измислим някаква стратегия. След като в 08:00 ни искат при фонтаните ще се организираме от сутринта и...- не го слушах особено задълбочено. Бях се загледала в начина, по който устите му се движеха, а зелените му очи шареха из стаята. Най-накрая стигнаха и до мен.
- Изабела ти слушаш ли ме изобщо?! - явно беше забелязал,че го гледам, защото се опитваше да си даде сериозен и ядосан вид, но се бореше със самодоволната си усмивка.
-Не.
- Все тая. Утре ще те събудя и ще се оправим. А сегаа... хмм... не си ли размислила за предложението ми, Изабел?-не знам защо, но усетих как настръхнах при изричането на името ми.
- Няма какво да мисля, казах ти отговора Н-Е.- какво целеше
- Още ли си напълно сигурна? - той се приближи към мен. Устните ни бяха на милиметри разтояние. Точно, когато помислих,че ще ме целуне той хвана брадичката ми и я повдигна нагоре, така че имаше достъп до врата ми. Не можех да мисля. Температурата в стаята се беше покачила неусетно. Сърцето ми препускаше като междувременно усещах нещо необичайно в корема си. Затворих очи , когато Хари впи устните си в кожата на врата ми. Едната му ръка пркдържаше кръста ми,докато другата все още леко придържаше брадичката ми. Усетих лек стон от страна на Хари. Не знаех какво правя. Осъзнах,че ръката ми се намира на главата на му, хванала къдриците. След като вече направи болящата смучка, той продължи да ме целува от врата надолу. Мъглата пред очите ми се изчисти и бях готова да го отблъсна. Това и направих. Хари ме погледна игриво и съблече тениската си. След това и дънките. Пъхна се по боксерки под завивката. Аз седях безмълвна, незнаейки какво се случи преди няколко минути.

Day 2
Отворих очите си. Бях готова за днешния ден. Обърнах се наляво и срещнах погледа си с този на Хари. Въздъхна и се изправи. Облече се.
-Чакам те долу. Побързай, защото е 7:30.- каза леко грубо.
Изправих се и въпреки всичко облякох банския си. Върху него- потник и къси панталонки. Вързах косата си небрежно и слязох по стъбите. Там ме чакаше Хари, облегнат на стената.
-Няма ли да викнеш Ник?-попитах
-Ник?! Не! Трябва сами да отидем до фонтаните!- този човек е толкова странен. Колко бързо си сменя настроенията...
Вървяхме по Виенската улица. Фонтаните не бяха много далеч. Имахме 10 минути да стигнем до тях...

... Видях русата глава на Алисън и разбрах,че сме стигнали. Отидохме до фонтана и видяхме,че във водата имаше много различни по форма желязни фигурки. Взех една от тях. Оказа се фигура с форма на плуващ човек. Загледах се в тези на другите ни връстници. Някои имаха катерещ планина човек... други тичащ. Това беше странно.
Това значеше, че трябва да се запътим към място с много вода. река? басейн? По- скоро река. Споделих предположението си на Хари.
- Тъй като ти не можеш да плуваш, аз ще вляза във водата. - аз кимнах и се почесах по врата. Усетих болка. Смучката. Затворих очите си. Хари видя това мое действие и се усмихна.
-За спомен.- прошепна в ухото ми и се запъти в посока реката. След няколко минутно ходене се намирахме на брега. Поне реката беше спокойна.Точно вмомента на годината нивото й беше спаднало. Хари съблече тениската си. Остана бос, след като свали и обувките си. Беше готов да влезе във водата. Забелязах, че на врата си носи кръст.
-Дори не знаем какво ще търсиш.- провикнах се аз, за да ме чуе.
-Каквото и да е-ще го намеря.- никога не съм си помисляла, че тези думи ще излязат от устата на Хари Стайлс.
Той се гмурна. Седях на тревата, точно до брега на реката.
След няколко минути, главата му се показа на повърхността.
-Има нещо блястящо на дъното.-съобщи той и се гмурна отново.
Аз се изправих в очакване да ми подаде това блестящо 'нещо'.
Хари излезе от водата, носещ със себе си ключ закачен на сравнително дебела верижка като медельон. Аз взех ключа, докато той изтръсткваше косата си и се облече.
Чудехме се какво ли представлява всъщност...
Отидохме на фонтаните и срещнахме Ник.
-Какво трябва да е това?- попитах го, сочейки медельона.
Ник се усмихна и ни отговори:
-Ключът за следващата ви задача.

~Хейй. Ето я и новата глава. Ако имате забележки, въпроси или идеи, винаги съм отворена за тях, така че коментирайте :) *.* ♡♡ ~