Електричество по тялото (Electricity in corpore)

Добре дошла

Училището ми не е далеч, но имам достатъчно време, че да премисля всичко в живота си. Ако можех да си отговоря само поне на един въпрос от всички, които ми се въртяха в главата, може би, нещата щяха да са по-различни и смислени. Пристигнах в училището. Настаних се на чина си, както обикновено. Вече мина един месец и може би е време да потърся в Интернет някаква информация за това дали има някакво медицинско обяснение за моето състояние (да, медицинско обяснение, но не от психиатър). Също така мога да проверя за информация и в някоя книга от...

—...и тогава тя ми каза: "Бебче, едната ти мигла е паднала някъде"! - този глас ме върна отново в реалността.
—Извинявай, на мен ли говориш? - попитах аз.
—Разбира се, че на теб говоря, обяснявах ти как вчера си купих ново лепило за изкуствени мигли, но се оказа, че не е хубаво и на партито едната...
—Да, да това го чух!

Момичето, което ми говори се казва Изабел. Седим с нея на един чин от година, но не мога да я нарека приятелка, защото никога не съм й споделяла, никога не сме излизали заедно, не си говорим даже.

—Ами съжалявам, че така се е случило Изабел!
—Остави, няма за какво да съжаляваш. Иначе, Виолет, ти добре ли си, изглеждаш депресирана? Да не си влюбена?
—Добро утро, ученици, приберете всички учебници, тетрадки и телефони и се пригответе за контролното!

Учителката ме спаси от въпросите на Изабел.

—Виолет, виж, знам, че ме мислиш за клюкарка, но не е така, мога да пазя тайни. Затова, ако искаш да споделиш насреща съм! - с усмивка ми каза Изабел.

Тестът започна, но по средата на часа не издържах и предадох празен лист. Като излязох потърсих в Интернет: "Същества, които привличат електричество" и останах като парализирана, когато видях рисунка на съществата,  които бях видяла онази нощ. Те се появиха от един проблясък светлина и имаха тялото на човек, но всъщност бяха кучета и бяха създадени не от плът ами от електричество. Беше ми толкова трудно да го обясня, но сега ги виждам на картинка и все едно, че част от притесненията ми се махнаха. Оказа се, че тези същества всъщност се наричат Райджу и произлизат от японската митология. Когато двете Райджу се появиха, те говореха на неразбираем за мен език, но при тръгването си изпуснаха нещо и аз го докоснах, не мога да обясня какво беше, защото не го виждах, но знаех, че е там, от допира разбрах, че има формата на пръстен. И след това получих способностите си.

Взех си чантата и реших, че е най-добре да отида в гората докато още е светло и да потърся още някакви неща останали от Райджу. Пристигнах на мястото, но нямаше нищо необичайно и едва ли точно сега щяха да се появят отново, за да ги разгледам по-внимателно. Седях и оглеждах наоколо около час, но нищо не се случи и реших да си тръгна. Но изведнъж се чу много силен гръм, от нищото се появи онази загадъчна светлина и ме отнесе със себе си. Озовах се насред град унищожен до основи, а към мен се приближаваше Райджу и успях да чуя как ми казва: "Добре дошла отново вкъщи, Райто!".