Нямах си и представа колко време е минало откакто бях в света на Райджу или просто от колко време съм спала, но вече се беше стъмнило. Тялото ми пак беше в състояние, в което очакваше да приеме колкото се може повече електричество, а аз пак не можех да го контролирам. Каквото и да имаше в онзи Виолетов град, там се чувствах на мястото си, там съзнанието ми контролираше. А сега тялото си правеше каквото си иска.
Започнах да тичам през гората така все едно я познавам напълно и въпреки, че беше адски тъмно аз не се препъвах никъде. Все едно в мен се беше събудил някакъв животински инстинкт и се бях превърнала в животно, което преследва плячката си. След неизвестно за мен време тичане и лутане в гората, най-накрая излязох пред някакъв хотел около, който нямаше никакви други сгради, нямах си никаква идея къде се намирам. Открих кабелите, който свързваха хотела с електричеството, скъсах ги и започнах да пия, така както по принцип се пие сок през сламка. Започнах да се успокоявам, гладът малко по малко изчезваше. Чак сега осъзнах, че откакто приемам електричество в себе си, аз нито веднъж не съм яла нормална храна.
Докато си пиех спокойно от кабелите, изведнъж усетих нещо. Отнякъде се усещаше изключително силна енергия и ме привлече на мига. Обонянието ми се изостри и започнах да душа – типична реакция на куче. Сетивата ме водеха. Отново навлязох в гората и започнах да си проправям път. Следвах миризмата и колкото по-силна ставаше тя, толкова повече се усилваше и енергията, която бях усетила. Скоро се озовах пред някаква пещера, която всъщност се намираше точно под града, в който живеех. Влязох в пещерата и имаше път, който водеше навътре, но там беше пълен мрак. Започнах да ровя в джобовете си, за да открия телефона и да го използвам за светлина, но изведнъж нещо в мен се включи и очите ми се промениха, виждах толкова добре в тъмното, все едно току-що светнаха лампи. Тръгнах по единствения път, който беше пред мен. Онази странна енергия се усилваше, а едновременно с това разсъдъка ми се връщаше.
Пътя в пещерата ме заведе в някаква зала а това, което имаше там ме изненада. Точно в средата на стаята беше поставена стъклена сфера, в която имаше толкова много електричество, че ако избухнеше всичко наоколо щеше да бъде унищожено. Може би това е нещото, което имаше в предвид Мей, когато каза, че родителите ми са в опасност. Около сферата стояха 3 огромни стъклени капсули пълни с някаква зелена течност и се виждаше, че нещо в нея е потопено, но не можех да идентифицирам какво е. От капсулите се извличаше електричество, и се вливаше в сферата. В главата ми нахлуха още куп въпроси. Какво е това стъклено кълбо, че да събере толкова ток в себе си и още да не се е счупило? Какво има в тези капсули, че от него да се извлича толкова много електричество? Кой е бил толкова силен, че да направи това и каква е целта му?
Главата ми щеше да се пръсне от напрежението, от притеснението и от стотиците въпроси. Всичко ставаше все по-неясно. А и като за капак на всичко това, когато си погледнах ръцете видях, че отново са покрити с козина. Какво ли в тази пещера беше успяло да ме превърне отново в Райджу форма?
YOU ARE READING
Електричество по тялото (Electricity in corpore)
Mystery / ThrillerВсичко започна, когато станах свидетел на нещо, което по принцип не би трябвало да съществува, даже все още не мога да си го обясня, но от тогава живота ми се преобърна и вместо да бъда обикновено момиче аз изживявам най-големия си кошмар.