Жестокия крал - Рина Кент #0 {БГ ПРЕВОД}

3| Ливай

Ето, малко агънце. Няма да те изям.

Поне не още. 

Момичето ме притискаше към себе си преди по-малко от две минути, но сега, когато сме сами в една от личните спални в отвратително голямото имение на чичо, изглежда почти готово да избяга. Минавам покрай нея и тя трепери, след което се свива назад, сякаш самият контакт я наелектризира. Падам на ръба на леглото, подпирам се на една ръка и накланям глава, за да я гледам.

Тя е красива в стила на поп-фантастиката. Розови, бледи устни. Дълга, коприненокафява коса и толкова зелени очи, че почти блестят и се дяволят. Разбира се, тя не е толкова красива, колкото момичетата, които се хвърлят върху мен и екипа през цялото време, но тя го кара да се случва по един дискретен, почти мъжки начин.

С нейните дънкови къси панталони и нестандартни маратонки, сякаш е заседнала между момичешката и тийнейджърската възраст. Единствената разлика е, че няма нищо незряло в дребната й фигура. Тя има меки извивки и малка талия, които паснаха идеално в дланта ми преди. В началото планирах да си играя с нея, да й натискам бутоните и след това да я подавам на отбора.

След като научих фамилията й обаче тя стана моя плячка за нощта.

Да прецакаш принцесата на Клифърд означава едно нещо: да вбесиш чичо.
А живея, за да вбеся чичо си и да видя как ме гледа, сякаш съм камък в обувката му.

Провалът.
Царят без корона.
Черната овца на семейството.

Просто му давам още една причина да ме мрази - освен големия финал, който планирах за любимата му ваканционна къща.

Потупвам бедрото си. 

- Ела тук, принцесо.

Тя преглъща, звукът отеква в тишината около нас. Клифърд хвърля поглед между мен и вратата за част от секундата. Казват, че човешкият мозък е настроен за моментални решения. Странно е как хората правят грешки, мислейки, че са правилният избор.

Като принцесата Клифърд например.

Мозъкът й явно й казва да бяга. Дълбоко в себе си всички можем да усетим опасност, но не всеки се фокусира достатъчно, за да се свърже с основните си инстинкти. Вероятно трябва да благодаря на шаха и тираничното възпитание на чичо, че ме накараха да осъзная толкова много заобикалящата ме среда. Принцесата на Клифърд или е пропуснала някои аристократични уроци от баща си, или просто не й пука. Щеше да е толкова интересно, ако беше второто. С последен дълбок дъх изоставя вратата и прави колебливи крачки в моята посока, червенина пълзи по врата й. Тя спира пред мен, потрива ръката си и ме гледа през дългите си мигли. Хващам я за китката и тя стене, очите й се затварят.