Жестокия крал - Рина Кент #0 {БГ ПРЕВОД}

2| Астрид

Мамка му. Тези очи истински ли са?

Това е първата мисъл, която изниква в ума ми, докато се взирам в най-големия от двамата крале на училището. Синьото е толкова бледо, че е почти сиво, но не наистина. То е като облачно небе с обещание за малко синьо. Невъзможно е да се предвиди дали ще потъмнеят в буря или ще се изчистят в хипнотизиращ ден. И това няма нищо общо с това колко много обичам синия цвят или как очите му имат една от най-редките вариации, които някога съм виждала.

Ще ми трябват часове и пак не мога да изляза с правилния цвят.

През моите две години във RES никога не съм обръщала внимание на „кралете". Разбира се, те бяха набутани в гърлото ми — и на всички останали — в училище, че са управляващи. Кралете. Футболистите - чудо. Бъдещите наследници на King Entreprises, която притежава половината държава и контролира другата половина чрез политици. Не можете да избягате от фамилното име Кинг в Обединеното кралство - освен ако не живеете в пещера и дори тогава името им може да ви последва там. Те доминират в The Daily Mail и всяка поща. Ако не бях запозната по-добре, бих казала, че преследват трона на кралицата. Само че някои може да твърдят, че вече са по-могъщи от нея.

Това обаче е първият ми поглед отблизо към „Краля".

Ливай Кинг.

Капитана на футболния отбор.

Коронованият за крал на училището.

И шибано привлекателен.

Не са очите му, а по-скоро всичко негово. Неговата златисто руса коса е къса отстрани и дълга в средата, за да бъде прибрана назад по рошав, секси начин. Челюстта му е твърде остра за седемнайсетгодишно дете. Той е твърде висок, трябва да вдигна глава, за да го погледна. Твърдите ръбове на раменете и ръцете му подсказват мускули, усъвършенствани с часове в тренировъчната зала. Той е като млад викинг в тъмни дънки, черна тениска и кралскосиньото яке на отбора, върху което има училищната корона с лъвски щит. Да, той напълно е наследил викингските гени от хората, които някога са нахлули в бреговете на Англия. 

Е, мамка му. Дори с напомнянето за футболния отбор и нещо, което татко каза за това да стоя далеч от фамилията Кинг, искам да прокарам пръсти през косата му и да видя дали е толкова гладка, колкото изглежда. 

Отварям уста, за да кажа нещо — вероятно глупаво — но нищо не излиза. Това е странно. За пръв път се чувствам толкова плаха, както не толкова отдавна. Ако не друго... енергията бръмчи през нагорещената ми кожа толкова силно, че усещам треперене по крайниците ми.