Цялата треперех.Не знаех какво да правя.Не откъсвах поглед от тях.На ум си повтарях разни работи и не чувах никой какво казва.Дойдох на себе си когато някой ме потупа по рамото.Вече не бях толкава скована.Лиам ми каза:
-Ела при мен.
Аз бавно бавно отидох при Лиам.Имах чувството, че ей сега ще се прасна от радост.Той ме прегърна.Извика и Луи, Хари, Найл и Зейн.Те ме прегърнаха.Вече не се чувствах толкова сковано.Аз се пуснах от Лиам и всички го направиха.
-Имаш ли телефон в себе си?-попита ме Луи
-Да!-казах аз
-Извади го и ми го дай-помоли ме Луи
-OK-отвърнах аз
-Как се казваш?
-Никол.-отговорих аз
Дадох телефона на Луи.Той каза на Найл да застане до мен, за да ни снима.След като направи снимката помоли Лиам да застане до мен.После Зейн и най-накрая Хари.Луи помоли Хари да снима за да се снима заедно с мен.
-Хей-извиках аз
-Да!-каза всички в един глас
-Може ли едно селфи с всички?
-Да!
Извадих си телефона.И си направих ме селфи.
-Момчета ще се подпишете ли тук моля?
-Да!
-Благодаря!-казах аз
Извадих едно тефтерче от чантата си и една химикалка.Всички се подписаха на различни страници.След малко щеше да удари звънеца.Ние се прегърнахме за последно(или не ще разберете по нататък в историята).
-Чао момчета!-казах им аз
-Чао Никол!-отвърнаха в един глас
Имах толкова да разказвам на Таня.Влязох в час 5 минути преди да бие звънеца.В междучасието и показах снимките и автографите и и разказах всичко.
Бележка от автора:
Надявам се главата да ви е харесала има още много за разказване.
Коментирайте вашето мнение е важно за мен!
