Вървяхме и вървяхме.Ходихме почти 1 час.Вече бях скапана до кости.Не можех повече.Исках да спра за секунда, но като Найл ме видя да се изморявам ме потупа то гърба и с усмивка ми каза "Още малко остава".Кимнах и продължих да ходя.
-Ъмм.Коя ти е любимата наша песен?-Найл попита любопитно
- Всички, но най-харесвам твоите и на Лиам солота.А също и солото ти на Bettar Than Words.-отвърнах аз докато го гледах в кристалните му очи
Когато казах това той остана втрещен.Изгледа ме с един от празен да ужасен поглед.След това се обърна и заклати глава.Опа.Май не трябваше да го казвам.Нищо ще му мине.
Гледах наоколо беше много красиво.Светлините на града.В небето се виждаха много звезди и от време на време - по няколко фенера.Беше спокойно.Имах чувството, че само ние шестимата сме навън.И през ум не ми мина за класа ми и дори за часа.Исках това никога да не свършва и не знаех дали пак ще ги видя.Бях потънала в мисли.Ходех и гледах само настрани и дари не ми пукаше, че ще се спъна някъде.
-Стигнахме.-каза Найл.Аз се стреснах, защото бях замислена.Погледнах нагоре.Не можех да повярвам на очите си.Бяха ме завели на Тауър Бридж.
-Уау!
Хари, Зейн, Лиам и Луи се обърнаха и ми казаха:
-Е какво мислиш?-задружно казаха те
-Нямам думи!
-Хайде!-подкани ме Хари
-Къде отиваме?-попитах аз
-Горе.Там където снимахме клипа за MIDNIGHT MEMORIES.-отвърна той
-Но....
-Спокойно нищо няма да стане.-утеши ме той
Аз кимнах за да разбере, но не казах нищо.Момчетата се обърнаха и тръгнаха.Е, добре, че пътя или поне така си мислех.
15 минути по-късно
Уф, вече сме там!На върха на Тауър Бридж.Уф, тези стълби ме съсипаха едва си поемам въздух, но си заслужаваше!Трябваше да ни екипират за да не паднем.5 минути по-късно вече сме готови.Първи беше Зейн после Найл след това аз, Луи, Хари и Лиам беше най - накрая.Гледката беше невероятна.Виждаше се цял Лондон.Беше много красиво направо неописуемо.Радвах, се че съм на правилното място с правилните хора.
След 20 минути вече бяхме слезли.Сега пак трябва да минавам пак по тези стълби, но добре, че е в обратната посока.Когато се уверихме, че всички са тук слязохме по стълбите.Гледката не ви излизаше от ума.След като вече слязохме исках да да видя колко е часа и това видях Таня ми е звъняла 7 пъти, часа беше 1 презноща.
-Момчета някой от вас да има кола?-попитах аз
-Да, аз.Съвсем наблизо е.- отвърна Лиам
-Добре хайде да да ходим.-изкрещях аз
Бързо трябваше да се обадя на Таня, за да разбера адреса на хотела.Взех телефона, но тя ме изпревари.Звънеше ми.Аз и дигнах.
-Ало, Таня.
-Бързо се прибирай.Госпожата е бясна.-каза тя.И в този момент се зачудих дали да се прибера.
-Дай ми госпожата.Трябва ми.
-Добре.
Не си и представях как ще ми се разкрещи.
-Госпожо, трябва ми адреса на хотела.
-Не аз ще дойда да те взема.
-Не Лиам ще ме закара.
-Кой?
-Няма време просто кажете на английски адреса на този човек който ще ви дам.
Аз пуснах слушалката и извиках Лиам, за да му телефона.Той го взе и започна да разговаря.
5 минути по-късно
Вече бяхме до колата и Лиам знаеше адреса.Качихме се и потеглихме на път си мислех колко ли щяха да ми се карат, но прекарах една невероятна вечер.
Вече бяхме до хотела и тъкмо влизаме там.Всички чакаха там.Когато ме видяха с момчетата им заплаха устите.Не можеха да повярват на очите си.Госпожата благодари на момчетата.
-Чакайте може ли една прегръдка.
Те се спогледаха и се съгласиха.Всички се прегърнахме.Пуснахме се.Аз им махнах за довиждане.
-Какво прави цялата нощ?-попита разтревожено госпожата.
Започнах да разказвам на всички във фоайето от самото начало до самия край.Беше им интересно както и на мен.
