Изминаха неусетно и 5те дни в Лондон.Днес трябваше да си тръгваме.Успях да се добера до 1D World.Вчера ни оставиха свободно да пазаруваме и си накупих 1 милион неща.Бях в стаята си и си опаковах багажа.Викаха ни след 15 минути във фоайето.Беше страхотно.Още не можех да повярвам какво ми се бе случило.Вече бях готова с багажа и се облича.Когато вече бях готова си грабнах куфара и раница и се затичах към фоайето.Нямах идея защо бягах.Вече бях там и всички чакаха само мен.Аз винаги бях последна.Тръгнахме за летището и полета ни беше след 2 часа.
Вече бяхме на летището.Току-що се чекирахме и чакахме за палета.Всички гледаха в телефоните си.Изминаха и 2та часа и вече бяхме настанени по местата си.По време на полета ни раздадоха сандвичи и вода и един малък шоколад.Най-накрая от този изморителен полет кацнахме.Трябваше да вземем само един автобус и вече щяхме да сме си удома.Таня вървеше с мен, защото аз живеех в най-горния блок, а тя в долния.Нямах търпение да разкажа на нашите за случката и целия престой.В самолета стоях със слушалките си и без да продума и дума.Гледах през прозореца и премислях всичко случило се.Най-накрая кацнахме.Този път не ми се стори толкова дълъг.Взехме един автобус до училището.Вече бяхме там.Аз вървях нагоре към нас.Най-накрая пристигнах.Отключих си и майка ми ме прегърна още от вратата.Оставих багажа и се настаних и започнах да разказвам.
Бележка от автора:
Съжелявам че е къса!
