Беше време и да удари и последният звънец.Всички като го чуха и побягнаха към коридора.Очите ми светеха като свещ от новината.Двете с Таня си събирахме нещата.Тя ме помоли да я изчакам, защото вече бях готова.След броени минути и Таня беше готова.Излязохме от класната стая и тя ми каза:
-Вълнуваш ли се?
-Разбира се!Нали ме познаваш.-рекох аз
-Хей!Искаш ли да дойдеш у нас?Ще хапнем, ще си напишем домашните?Нашите ми позволяват.
-Добре!
Ние излязохме от училището и се запътихме към нас.Вървяхме нагоре и изведнъж телефона ми звъни.Виждам че е някой непознат номер, но все пак вдигам.Изведнъж чувам някой да говори на английски.Стъписам се и казвам на Таня.Слагам телефона отново до ухото и се опитвам да преведа всичко на български, но той (човека който говори беше мъж) говореше бързо.Аз затворих телефона и си помислих кой ли е бил.Най накрая стигнахме да вкъщи. Събухме си обувките и влязохме в дневната.Хапнахме от това което е направила майка ми и седнахме да учим.
-Ники, помогни ми с тази задача.
-Добре.
-Благодаря!
От 14 до 16 учихме и правихме леки почивки.Дойде време и Таня да си тръгва.Казахме си ''чао'' и я изпратих до входа.Върнах се в дневната и реших да проверя номера, който ми звъна по-рано днес.Влязох в гугъл и написах съответния номер.Оказа се, че не е български.
След 1 час баща ми си дойде.Казах му за концерта и той ме пусна.После и майка ми се прибра и на нея и казах.
Бележка от автора:
Другата глава ще е по-интересна!
