The bullies

Глава 1

*Петък*

Събудих се от шума на досадната ми аларма. Ударих бутона. Сложих си очилата и се довлякох до банята.Направих това, което правя всеки ден и  после си облякох ежедневните дрехи.

Светлосини дънки, тениска с надпис Obey и белите ми Convers. Сплетох си кодата на рибена кос на едното рамо.

Взех си раницата и телефона и се затичах по стълбите.

"Добро утро, Хана." видях Меган, която си ядеше закуската.

"Хей, къде е татко?" казах, докато се протягах, за да взема зърнената закуска.

"Пътува по работа, каза че ще се върне в Неделя. Днес почивам, искаш ли да те закарам до училище?"

"Ъм. Не, благодаря. Искам да се поразходя." казах с пълна уста. След закуската си измих зъбите и тръгнах към училище

|В училище|

Отидох до шкафчето си и сложих някои учебници вътре. Но тогава някох затвори шкафчето ми и ръката ми беше притисната

"Моля те, отвори го." прошепнах. Болеше толкова много.

"И защо да го правя, мис четири очи." Тайлър каза с зла усмивка. Да. Тайлър Каниф. Лидерът на побойниците ми.

Наистина исках да го ритна в корема. Но знаех, че ще отида при директора и те ще започнат да ме обвиняват за това и онова. Бла бла бла. Такива бебета.

|След училище|

Толкова се радвах, че днес е петък и няма да има училище следващата седмица поради някакви неща, който така и не разбрах, не че интересува. Вървях към паркинга и до мястото, на което Меган ме взима. Точно щях да мина през вратата, но някой ме хвана за ръката.

"О, здравей, четири очи. Къде си мислеше, че отиваш?" Камерън ме завлече зад училищео, докато държеше ръката ми много здраво Нямаше начин да избягам, защото момчетата нме бяха наобиколили.

"Аз....ъмм...отивам.." заболя ме, когато Наш ме удари по дясната ми буза. Останах без думи. Да бъда яестана, не болеше много.

"Ето ти още един, за това, че си толкова досадна!" Мат ме срита в корема, което бе накара да се превия на две и да  падна на земята.

"И ето още един, защото си идиотка!" Картър изкрещя и получих още един ритник в корема. Очилата ми паднаха, не можех да видя нищо друго, освен размазани фигури.

"По-добре изобщо да не съществуваше! Загубенячка! Нищожество! Най-добре се самоубий!" чух Тайлър да крещи. Е това заболя.

Видях фигура пред мен. Мисля, че беше Шон. Чакай. Защо ме зяпаше? Търсех си очилата, но някой ми ги подаде. Нямах си идея кой е, защото като си ги сложих нямаше никой. Странно. Всички в училище ме мразят.