The bullies

Глава 9

|След 1 месец|

Все още бях тъжна, че не се появих на училище последния ден. Исках да впечатля и да се покаже пред всички с новия си външен вид.

Знам, че е лошо, но е време за разплата. Трябваше да си остана вкъщи, защото главата много ме болеше.

А се съм в Сан Диего в хотелската ми стая, лежаща на леглото ми. Барт каза, че ще има 9 момчета на Магкон.

Вече знам всичко за Магкон. Той е за неща свързани с вайнове и Youtube.

Направих си нов акаунт в Twitter , за да нямам никаква връзка със момчетата.

И сега вече имам около 1мил. последователи в Twitter, 2,5мил. във Vine, 950хил. в Instagram и 3.5 в Youtube.

Да, сега вече официално съм част от семейството на Магкон. Ами за сега съм сама, все още никой не е дошъл.

Барт каза, че ще има едно момче в стаята ми. Но също така каза и да не се тревожа, защото Той е на 15, а аз на 17.

Барт ми каза, че е тук заради брат си. Какво сладко-броманс.

Смятах да излезна да хапна нещо в Starbucks, затова си облякох къси панталонки, една тениска и Vans, извадих и една червена карирана риза и я завързах около кръста си. Взех си пари и ключа за стаята и ги бутнах в джоба си. Грабна си телефона и излязох.

По пътя към асансьора се блъснах в някой. Беше висок. Е, поне по-висок от мен, може би около 5'9.

"Няма начин, ти си Хана! Прав ли съм?" неловко си стоях там, докато той ме прегръщаше.

"Ъм, да. Аз съм." усмихнах се.

"Ами, аз съм в една стая с теб. Името ми е Хейс. Хейс Гриер."

Гриер.

Всички спомени ме заляха като вълна. Усетих как очите ми се навлажняват. Знам, че би трябвало да остана силна ,заради баща ми, майка ми и сестра ми Меган, която ми помогна.

"Ъм, добре ли си?" Хейс ме попита със разтревожено изражение.

"Не." прошепнах.

"Хайде,  отиваме в стаята ни, за да разкажеш всичко." кимнах и отидохме в стаята ни.

"Сега. Просто се отпусни и ми кажи. Ние сме в една стая, нали знаеш най-добри приятели." каза.

Разказах му всичко, включително нещата с преобразяването. Да, всеки един момент. Беше в шок.

"Но защо? Защо биха ти го причинили?"

"Нямам никаква шибана идея. По-добре да си държиш устата затворена." казах.

"Добре. Но трябва да им кажеш коя всъщност си. Не можеш просто да се криеш и да се държиш като такава, каквато не си."

"Знам. Това е плана ми. Ще им кажа. Но не сега. Трябва да дочакам перфектното време."