Глава 10

128 12 0
                                    

"Та...Какво искаш да правим?" попита Хейс. Да, всъщност си беше много скучно в хотелската стая. Аз си разглеждах телефона,  а той ядеше.

"Хмм. Може да слезем в лобито и да разглеждаме. Какво мислиш?" 

"Да! Да вървим Дора!" Каза докато ме влачеше извън стаята. Това ме накара да избухна в смях.

Сега бяхме в лобито, което беше огромно. 

"Накъде?" Попитах. Ръката ми беше в неговата. Но нямаше нищо помежду ни.

"Да излезнем? Тук няма нищо друго освен стари хора четящи скучни вестници!" старите хора го погледнаха.

"Оппа. Съжалявам за приятеля ми." казах им и тръгнахме.

Обикаляхме наоколо и телефона на Хейс иззвъня.

"Хей...Добре..Чаоо."

"Кой беше?" попитах с усмивка.

"Не се паникьосвай. Момчетата са на път. Не смей да се паникьосваш. Разбра ли?" Знаеше, че се паникьосвах... Сърцето ми още малко и щеше да се пръсне. Потях се.

Какво ли ще направят, ако им кажа истината? Дали ще ме тормозят в хотелската стая? Просто се надявам всичко да се е променило. Прегърнах Хейс  за 2 минути. И не, не беше неловко. След няколко секунди чухме звук.

Обърнах се, за да видя.....

Момчетата

The bulliesOù les histoires vivent. Découvrez maintenant