The bullies

Глава 5

**Събота**

"Хана! Събуди сее! Хана! Хайде ставай , заспала костенурка такава!" От всичките живорни на света. ЗАЩО КАСТЕНУРКА? Бавно отворих очите си и си сложих новите очила, които изглеждат не толкова зубърски. Но все още съм си зубър.

Изпъшках и казах. "Каквооо?". Бавно станах и видях Меган да се усмихва.

"Защо си толкова щастлива?" попитах.

"Изненада!" Имаше нещо зад гърба си и ми показа новия iPhone 6s и .....торби за боклук?

"Ъм мерси, но за какво са торбите?"

"Е, нека да кажем, че ще изхвърля предишните ти дрехи. Новите ти дрехи са все още в торбите! Трябва да ги разопаковаш и сложиш в гардероба!" засмях се и й благодах много пъти. Всъщност ми харесваше стария ми Samsung s4. Но все едно.

"Благодаря ти отново!" и я прегърнах много силно.

"Но защо ми помагаш?"

Ами виж. Знаеш ли кой ме научи на тези работи?" повдигнах рамене.

"Хайде, седни тук." каза и ме бутна на леглото.

"Мама. Тя ме научи акк да бъда силна и смела. Опитвам се да кажа.... Тя почина при автомобилен инцидент, когато ти беше на 2 години. Но докато беше жива, тя ме научи акк да бъда истински човек. Как да бъда мечтата на всяко момиче. Принцеса..." тя спря.

Усетих как сълзи се стичат по бузите ми.

"Една вечер се прибираше късно към 11pm предполагам. Поне това каза полицията. Тя шяла да завие на дясно, но някаква друга засилена кола я ударила и ъмм..."

Не бях ядосана. Просто се чувствах толкова тъжна, защото мама е починала. Първо бях много ядосана, защото ни била напуснала. Но сега знам, че винаги е била с нас. Специално с мен.

"Преди няколко нощи... Имах сън, е който мама ми казваше да ти помогна. Не знаех за какво говори. Но сега всичко се нарежда. Мама ни гледа отгоре заедно с Бог. Просто си представи, че тя е стената ни. Тя и Бог ни защитават. Нали?" кимнах и се прегърнахме силно.