Need You Tonight (Kylie Jenner ft Harry Styles)

chapter five - lonely.

- Какво? - премигнах няколко пъти, опитвайки се да осъзная казаното от тъмнокосата. Бе ме предизвикала не нещо друго, ами да я целуна. По дяволите, тя беше пияна.. Защо ме караше да го правя? Защо искаше да я целуна, след като не бе влюбена в мен? Та ние едва се познавахме!

- Чу ме, Стайлс. Предизвиквам те да ме целунеш. - промърмори, след което надигна чашата си и се изненада, когато се озовах до нея, дърпайки чашата от ръката й. Затворих уискито и оставих чашите в мивката, след малкото нейно съпротивление. Взех якето си от закачалката и я погледнах през рамо. Изглеждаше объркана, отчаяна.. Като малко дете изгубено в гората. Не разбираше какво се случва и това ме умопобъркваше. Изтрезнях мигновенно.

- Пияна си. Ще говорим утре. - прошепнах, след което отворих вратата и се запътих към коридора на блока, когато усетих как обвива ръцете си около гърдите ми и обляга главата си на раменете ми. Застинах на място. Чувах как хлипаше. Господи.. - Какво правиш, Джес?

- Не ме оставяй тук. Не го прави. - прошепна, плачейки. - Всички хора, на които държа ме изоставиха, моля те, ти не го прави. Нуждая се от теб.

Издишах тежко, след което си поех въздух и запазих хладнокръвност.

- Пияна си, Джесика. Утре ще съжаляваш за думите си. Знам, че не го мислиш в действителност. Казваш го само и единствено, за да остана тук с теб, въпреки че не разбирам идеята и на това твое действие. - казах тихо, с дрезгавият си глас. Сърцето ме болеше при гледката на малкото й тяло, обгърнало моето и тихите й хлипания, но знаех, че това, което казвам е самата истина. Тя не ме желаеше. Просто искаше компания. Дали бях аз или някой друг младеж от клуба - нямаше значение. Искаше някой да й обръща внимание.. И бе набелязала точно мен. Момчето с татуировките и къдравата коса, по-самотно от всеки друг, пиещо скъп алкохол, размишлявайки над живота си. Приличахме си. Именно заради това тя бе избрала мен. Защото знаеше кои бяха слабите ми места; самотата.

- Не го казвам, защото искаш да го чуеш, а защото наистина се нуждая от теб, глупак такъв. - промърмори, с малко повече злоба в гласа си. - Не се нуждая от мъжка компания, а от твоята компания. - въздъхна. - А и не съм пияна, Стайлс. Осъзнавам всяка една от своите думи и все пак ги изричам, с надеждата да останеш и.. Аз.. Аз.. Просто искам да останеш с мен тази вечер, ясно?