Need You Tonight (Kylie Jenner ft Harry Styles)

chapter fourteen - dreams.

Събудих се, усещайки нежните й ръце, които бяха увити около тялото ми. Усмихнах се, след което се опитах да стана, без да я събуждам, но опитът ми бе официално провален, когато чух дрезгавият й глас. 

- Къде си мислиш, че отиваш, Стайлс? - проговори тихо, хващайки лакътя ми, спирайки ме от действията ми. Премигнах няколко пъти, опитвайки се да се опомня, когато рязко се обърнах, разбивайки устните ни в страстна целувка. Обичах я толкова много. 

- Просто отивах до тоалетната, Джес. Не се впрягай чак толкова. - усмихнах се, след което получих съгласието й и най-накрая излязох от стаята ми, запътвайки се към банята. В коридора се усещаше ароматната миризма на домашните палачинки на мама, които единствено тя и Джема можеха да приготвят. Това бе любимата ми закуска. Ако сестра ми бе решила да приготви от тези палачинки щях да съм най-щастливият човек на земята.. 

Измих лицето и зъбите си, освежих се и си взех бърз душ. Излязох от банята и се запътих към стаята си. Влязох вътре, забелязах, че Джесика отдавна я нямаше, а на нейно място бе само оправеното легло и тежкият женски парфюм, който бе нейната запазена марка. Бе толкова женствена и като малко момиченце едновременно. Сякаш в нея имаше две различни личности. 

Облякох дрехите си и най-вече чисто бельо, сложих си дезодорант и съвсем малко от парфюма си, който просто обожавах, след което реших, че е крайно време да се покажа в кухнята и бавно слязох по стълбите.

Заварих приятелката си, която стоеше на кухненския плот и пиеше кафе, и сестра ми, която висеше над котлона и пържеше палачинките, за които си мечтаех от три години. Усмихнах се при вида на тишината и мира в собственият ми дом, усещаше се психическа топлина. Най-накрая бях щастлив. Сърцето ми бе пълно, а аз не бях сам. 

- Най-накрая поспаланкото се събуди, а? - сестра ми се засмя и ме прегърна през рамо. - Палачинките след малко ще бъдат готови. През това време, искам вие двамата да решите къде да ме заведете и кои забележителности да ми покажете. Идвала съм в Лондон последно преди дванадесет години, а и тогава дори не исках да идвам. Посетихме само една част от града, а аз определено искам да видя още. 

Погледнах сестра ми изпод вежди за известно време. Джема мразеше да пътува.  Защо й беше да ходим из града? Въпреки че една ободрителна разходка щеше да ми се отрази перфектно. Тялото ми бе в застой, не бях ходил на фитнес от няколко месеца.