Need You Tonight (Kylie Jenner ft Harry Styles)

chapter fifteen - justice.

Неутрална гледна точка:

Преди две години:

Хари погледна към Лиам, намигвайки му, след което с усмивка рязко започна да поема от бялото вещество, което стоеше стрито на прах пред очите му на стъклената масичка. След като се увери, че дрогата вече си проправяше път в организма му, си пое дълбоко дъх и бавно се изправи, усещайки дяволитото влияние на тревата в себе си. Виеше му се свят, понякога и му се гадеше, но точно в момента, не му пукаше за нищо; искаше да избяга от мислите си веднъж завинаги, заради което реши да потърси утеха в по-различен отдушник от секса. Не смяташе жените, с които преспиваше напоследък, за достатъчно привлекателни, но не му пукаше; искаше да се чука, да спи с различни дами от ранка "лека жена" всяка вечер - по този начин смяташе, че той "изчуква" живота, а не обратното. 

След като гаденето и виенето на свят леко отшумя, къдрокосият не загуби много време и хвана първата блондинка, която видяха очите му - тя бе също толкова друсана, колкото и той, смятаха напушването за нещо готино. 

Няколко искрици проблеснаха във влажните му очи, когато той и непознатата красавица се намираха пред помещението, натискайки се жадно. Ръцете му започнаха да шарят тялото й, а нейните хванаха крайчеца на блузата му. Бе на път да я смъкне от масивните му рамене и да я захвърли на студеният асфалт, когато лицето на Стайлс посрещна юмрука на друг непознат за човек. Момчето се строполи на пода, а от носа му текна кръв. Ефекта на марихуаната бързо отшумя и когато се осъзна, Хари осъзна, че висок два метра и здрав като тухлена стена мъж, безмилостно налагаше тялото му. Успя да се изправи и да отвърне на удара, учудвайки не само себе си, но и страховитата грамада пред себе си. Когато се увери, че няма да му бъде отвърнато за последен път, зеленоокият избърса мръсните си юмруци в тениската, изплю кръвта от устата си и се запъти към сградата, от която бе излязъл преди десет минути с дългокраката блондинка,  за да прибере телефона и якето си, когато чу писък и последвало леко тупване на хладната земя;

Дългокраката блондинка лежеше на земята, а грамадата я налагаше, не с юмруци, а с ритници. Очите на Хари за малко не изскочиха от местата си, сърцето му пропусна удар, а ръцете го засърбяха просто да убие нещастника,който налагаше една беззащитна дрогирана жена. В главата му изникнаха спомени от детството, които само със споменаването си, му носеха болка. 

- Шибан нещастник! - Хари скочи на гърба на двуметровият мъж, като започна да го души с ръцете си и когато се увери, че няма да успее да отвърне, заби юмрука си в лицето му, посинявайки едното му око. - Не успя да пребиеш мен, заради което преби това момиче? Ти си извратен! Извратен шибаняк! 

Двуметровият за секунди взе властта в боя и се оказа над тялото на Хари, запътвайки юмрука си към лицето на зеленоокият. 

- Тя ми е приятелка! Мога да правя, каквото си пожелая с нея, а ти бе на път да я изчукаш! Нямаш право да ми казваш кое е правилно и кое не! Погледни се; ти си един боклук. Заварвам те с жена ми вече трети път, и след всеки следващ път, я пребивам! Чак сега ли реши да се правиш на ангелът й пазител? Жалък си! По-жалък дори и от мен! 

Думите на непознатият преминаха в главата на Хари само за секунди, когато в ума му проблесна спомена за джобното ножче, което носеше в дънките си, специално за такива случаи. Подсмихна се, с мъка преобърна тялото на грамадата и го изкара от джоба си, опирайки го до гърлото му, срещайки шокираното му изражение. 

- Може и да съм жалък.. - прошепна в ухото му, подсмихвайки се. - Но никога не бих пребил жена. Особено тази, която обичам. - спря за секунда, след което няколко сълзи паднаха от очите му, капвайки на асфалта. - Ще видим на кого ще се извиняваш и чие присъствие с нетърпение ще очакваш в реанимацията.. 

- Как-какво- прошепна двуметровият преди да изпадне в безсъзнание, след като джобното ножче се озова в стомаха му. Хари бавно се изправи, избърсвайки ножчето в блузата си, след което го прибра в джоба си и погледна към безжизненото тяло на непознатият насилник. Вината, която усещаше в стомаха си не отшумяваше, но реши все пак да стори нещо добро за сметка на промушването и помогна на блондинката да се изправи, занесе я при Лиам и след като си взе нещата, се запъти към дома си, мълчаливо набирайки номера на 112, с цигара димяща в устата му.

- Искам да съобщя за ранен човек.. Намерих го пред едно заведение.. Да, ще ви дам адреса. - дрезгавият му глас проехтя в околността, а мъртвата тишина го побъркваше. - Благодаря. Ще очаквам пристигането ви. Търсете ме под името Лиам Пейн. Благодаря. Довиждане. 

Хари стъпка фаса и с нежелание потегли към дома си. Мириса на чуждата кръв в ноздрите му не изчезваше.. Не беше той този, който раздаваше правосъдие и го знаеше.

Но.. Той преби приятелката си. Той преби жена.

Заслужаваше си го.