Need You Tonight (Kylie Jenner ft Harry Styles)

chapter sixteen - desserts.

Гледна точка на Джесика:

Събудих се на рамото на Хари, осъзнавайки, че виенското колело отдавна бе спряло да се движи, и че слънцето отдавна бе залязло. Човекът, който пускаше и спираше тока на колелото ръкомахаше и викаше на двама ни, но къдрокосият все още дълбоко спеше и дори не го чуваше. Почувствах прилив на неудобство и с множество побутвания, в крайна сметка успях да събудя зеленоокия. Признавам - лицето му докато спеше беше дори по-сладко от лицето му, когато не го правеше. Изглеждаше дори по-невинен отпреди, а сбръчканите му вежди допринасяха за имиджа на осемнадесетгодишно момче, който си бе изградил в очите ми. 

- Как-какво става? - заекна, полу-заспал. Подсмихнах се, след което погалих едната от бузите му и хванах ръката му, извеждайки го от кабинката. Мъжът по поддръжката все още мъмреше нещо под носа си, когато извадих 20 лири от задният джоб на дънките си и му ги подадох. С крайчеца на окото си забелязах малкото тяло на Джема, която тичаше с всички сили към нас, сякаш бе на път да изпусне автобуса си на спирката. 

- Извинявам се за неудобството, господине. - смутолевих пред неприветливия господин и сбърчих носа си. - Няма да се повтори. 

- По-добре да не се повтаря. Постарайте се да не идвате тук повече. Не искам проблеми с шефовете. - взе парите от ръката ми грубо и ги прибра във вътрешния джоб на якето си. - Сега изчезвайте оттук. 

Кимнах и задърпах Хари към Джема, която вече приближаваше. Едва сдържах смеха си. Как сме могли да заспим в кабинката на виенското колело? Това беше просто трагично. И признавам си, едно от най-романтичните неща, които се бяха случвали в живота ми. Аз и той, заспали, сгушени един в друг. Шепнейки си хиляди сладки глупости, изпивайки се с устни, сякаш от целувката ни зависеше живота. Можех да прекарам цяла вечност така. 

Цяла вечност с него.

Звучи прекрасно, а? 

И на мен ми звучеше така. 

- Много съжалявам за неудобството, Джес. Отидох да взема пуканки от щанда и продавачът ме заговори. Оказа се, че имаме много общи теми и си приличаме почти по всичко. Харесахме се още от момента, в който си разказахме един за друг. В следващия момент, се озовах на по кафе с невероятно момче, с което между другото, след петнадесет минути имам среща и.. - оплете се в думите си, но въпреки всичко, не можех да опиша щастието си. В крайна сметка, може би, децата ни нямаше да имат самотна леля, а братовчеди? О, Господи, молех се за това с цялото си сърце.