Need You Tonight (Kylie Jenner ft Harry Styles)

chapter three - welcome home.

***

След като Джесика си тръгна, изпаднах в странното състояние да се интересувам само и единствено от нея. Можех да мисля само за нея, да говоря само за нея, дори да мечтая за нея.. Тя бе нещо като действаща сила в живота ми от тук нататък.

Не я харесвах като нещо повече от приятел, но предизвикателните жестове и прямите откровения не оставаха незачетени. Смятах да организирам купон възможно най-скоро, просто, защото си умирах да разбера как щеше да се държи и какво щеше да направи на него. За мен това мистериозно момиче бе пълна загадка, нещо което вероятно не можех и нямаше да мога да разгадая. Досега живота ми бе изпълнен с дупки в миналото и настоящето, но когато тя се появеше, се чувствах някак.. цял.

Не можех да заспя цяла вечер след появата й, защото през цялото време кроях планове и се опитвах да разгадая по какъв начин щеше да ме изненада следващият път. Дали щеше да ме покани у тях? Или пък щяхме да излизаме някъде навън? Не знаех. Но се надявах да разбера възможно най-скоро.

***

Станах от леглото и си направих кафе. Потърках очи и дръпнах завесите. Навън валеше. Целият Лондон беше скрит в сенки и облаци, сякаш никога преди не е имало слънце. И това си беше отчасти така. В Лондон често валеше. Прекалено често.

Отпих глътка от тунизиращата напитка и сънено потърках очи. Надявах се да я срещна, колкото се можеше по-скоро, не защото я харесвах или нещо такова, ами защото ми беше интересна. Не знаех почти нищо за нея, освен името й. Надявах се да я опозная и с времето да си станем добри приятели.

Седнах на дървената маса и продължих да отпивам от кафето си, взирайки се в грозният пейзаж. Тъмно небе, лишено от емоции, заплашващо да завали с гръм и трясък, силен като потрошаването на автомобил, тежащ два тона. Глупаво небе, казах си. Защо този град никога не излъчва позитивност, казах си?

След като изпих чашата с кафето, я оставих в мивката и се разтегнах. Осъзнах, че не бях ходил на фитнес от два месеца и тялото ми бе в ужасно състояние. След като вече бе девет и трийсет и Джесика не бе дала знак, че е будна или изобщо е в града, реших да изляза. Облякох късите панталони от вчера, обух марковите си маратонки "Nike" и си сложих една черна блуза. Взех телефона си и бутилка вода, заключих и се запътих към местният фитнес "Мускулите на Мат".