Need You Tonight (Kylie Jenner ft Harry Styles)

chapter nineteen - the letter

Събудих се, но противно на очакванията ми, Хари го нямаше. Мястото до моето в леглото бе празно и необичайно студено, а слънчевите лъчи, които тепърва изгряваха замъглиха съзнанието ми. В главата ми изникнаха спомените от миналата вечер, как аз и зеленоокият я прекарахме.. по-интересно отколкото бих предположила. Чудех се, дали отношението му към мен щеше да се промени след среднощната  случка? 

Станах от удобният матрак и потърсих бельото си, след което навлякох и дрехите си. Вързах косата си на висока опашка, обух белите пантофки с котенца и се запътих към всекидневната, където забелязах силният аромат на приятно-ухаещо кафе, къдрава коса и Лиам, който седеше до къдравелкото. 

- Добро утро. - промърморих сънливо, привличайки вниманието на двете момчета. Лиам бе по-ухилен отвсякога, а Хари се изчерви при вида на разрошената ми коса. Подсмихнах се в отговор и последвах миризмата на кафето, сипвайки си от топлата течност в тъмносиня чаша, която бях харесала още с идването си в имението на Пейн. 

- Добро утро, Джеси. - по-голямото момче се засмя, а зеленоокият го сръчка при употребата на лигавият прякор, който само той използваше. Засмях се на детските им взаимоотношения и взех чашата с кафето, сядайки до къдравият. Изглежда той се смути леко от близостта ми, но съвсем скоро се отпусна и обви едната си ръка около рамото ми. - Как спа? - Лиам сипваше сол в раната и продължаваше да дразни гаджето ми, задавайки ми въпроси, които обикновено не би ми задал. 

- Хм, честно казано от известно време не мога да спя съвсем нормално, но снощи.. Снощи спах добре. - отвърнах и отпих глътка от кафето си, затваряйки очи за момент. Все още ми беше трудно да се събудя, но лесно щях да свикна с това да се наспивам. От чувството за вина нямаше и помен, а ако случайно се опиташе да се върне, заповядвах на ума си да блокира мислите. 

Отворих очите си рязко заради непознат звук, който ме накара да потрепна. Лиам бързо изтича до входа на къщата и се върна с някакъв колет, върху който с големи букви беше написано името ми. Бях повече от объркана - кой би могъл да ми изпрати пратка и най-вече, откъде знаеха, че съм тук? 

Посегнах към плика, когато Хари инстинктивно стисна ръката ми, сбърчвайки вежди. Не беше сигурен какво имаше вътре, но не можехме да разберем, ако не го отворехме, нали така? Бомба не би се събрала в такъв миниатюрен плик, а и се предполагаше, че Мери не знаеше къде се намирам.