Висок, руса коса, прилеп, дълбоко под земята, черна коса, по-нисък, кръв, убийство, копнеж, но все същите ярко сини очи ...
Сънувах тези неща абсолютно всяка вечер, откакто намерих заклинанието. Това е единствения ми шанс да бъда нормална отново. Трябва да свържа тези неща в нещо смислено, но не знаех как. Единственото, което виждам най- ясно, са едни ярко- сини очи, които ме гледат постоянно. Знам, че са на момче. Но едната вечер го виждам рус, на другата го виждам с черна коса, веднъж е висок, на следващия път не е. Трябва да го намеря. Имам нуждата да намеря тези очи, а най- хубавото е, че някаква енергия ще ми подскаже кой е той, но как да го намеря, защо да го търся, защото, когато го убия, ще бъда отново човек. Но защо точно той? Защото той е ангел, последовател на Бога, а аз съм пълната му противоположност ...
Свикнах да живея с магията. Върнах се на училище, отново говоря с родителите и приятелите си, но вечер става страшно. Всяка сутрин, когато сляза на закуска, майка ми я побиват тръпки от новините и от това колко убийства се съобщават. Ами какво ще стане, ако разбере, че собственото й дете извършва тези убийства? Писна ми! Не мога да убивам невинни хора всеки ден, само, за да не съм мъртва аз. Че коя съм аз? Сара, о, да така е името ми. Помните ли ме въобще? Момичето, което имаше перфектен живот и един ден просто всичко с преобърна на 180 градуса, след като зъл магьосник я превърна и разчлени гаджето й. За капак на всичко, един от приятелите й още лежи в затвора, заради това, че хората обвиниха него за смъртта на Даниел. Но аз знаех, че зад всичко това стои краля на демоните, който я остави да се оправя сама в живота. Защо това се случваше на мен? И сега, за да спра вещерството , за да спра убийствата, отново трябва да убия! Магиите и заклинанията наистина са много глупаво нещо, но колкото и да ми се искаше да си ги мисля тези неща още дълго време, трябваше да стана и да отида на училище като всяко нормално дете.
Днес реших да бъда красива. Вдъхновена съм от тези сини очи, затова ще си вържа косата на опашка, за да се виждат и моите пъстри очи. Гримирах се, сложих си черна тениска, дънки и кожено яке и слязох долу да закуся. Не, че бях гладна за палачинките на мама, не, че можех да усетя вкуса им, защото мога да усещам вкуса само на кръвта в устата си, но понеже не мога да напълнея или остарея, ям колкото да не забележат, че всъщност не ям.
- Сара нищичко не хапна! Виж колко си слаба, моля те вземи си още една палачинка за изпът!
- И аз те обичам мамо, ще ти звънна след училище!
Срещнах се с Клеър, тя отново ми направи комплимент за косата и дрехите, а аз просто я прегърнах. Тръгнахме към спирката, за да се качим на автобуса. Както винаги всичко беше претъпкано, но за мое щастие имаше едно свободно място, което видях. Бутнах слушалки в ушите си, защото ме мързеше да поздравявам всичките си съучници. Извиних се на Клеър, че трябва да стои права и точно, когато седнах, аз се обърнах и ги видях. Видях тези кристално сини очи, пълни с искри, живот и щастие, точно каквито бяха преди моите.
Явно трябва да е рус. До мен стоеше най-красивото същество на тази земя. Той беше със светло руса коса, бледа кожа, изпъкнали скули, малка устичка и добро телосложение. Виждах го за първи път, но, разбира се, усещах, че днес ще стане нещо странно. И както си и предполагах, това беше ангела, който трябва да убия. Интересното е, че не е много лесно да убиеш човека, който за 3 секунди е успял да породи чувства, които не си изпитвал от цели 4 месеца.
БЕЛЕЖКА ОТ АВТОРА - Наистина съжалявам, че не писах толкова дълго време, но сега имам много нови идеи и се надявам да ви харесат! ♥
