Сърцето ми започна да бие лудо, дишането ми се засили, сякаш съм изпушила 3 цигари наведнъж. Усетих как дланите ми започват да се потят и как цялото ми тяло изтръпна. Изведнъж осъзнах, че не мога да помръдна от мястото си. Той ме беше заслепил толкова много, не знаех, че човек е възможно да бъде толкова силно влюбен. Но защо бях толкова притеснена около него? Той бе само с няколко месеца по-голям и бе един обикновен човек като мен. Не знаех, просто не знаех отговора на въпроса, както не знаех отговорите на много други неща...
- Здравей, Сара! - каза чаровно той и седна на стола на Клеър. Помислих си "Божичко, ние си говорим за първи път!"
- Здрасти! - казах неуверено аз и започнах да се гърча под погледа му, както винаги - изпиващ!
- Как си днес? - попита Джейсън съвсем спокойно и дори ми се ухили.
-Ами добре съм, ти?
- И аз, благодаря. Дойдох да те питам дали имаш нещо против да те черпя едно кафе след часовете? - каза той притеснено и малко по-тихо.
- Ами не всъщност нямам. - момиченцето вътре в мен подскачаше и весело пляскаше с ръце. Щях да изляза с Джейсън!
- Супер! Ще те чакам пред стаята след 7мия час. Чао!
-Чао! - провикнах се аз след него, защото той много бързо се изстреля от стаята.
Боже господи какво направих??! Щях да изляза с друго момче на Свети Валентин, когато гаджето ми искаше да обядваме заедно! Ами какво ще кажа на Даниел сега? Не мога да го излъжа, гадно е да се лъже. Лошото е, че трябваше да го направя за добра цел. Просто факта, че той ми проговори ме зарадва толкова много, а това, че ме покани да излезем беше право в десятката! Чувствах се все едно съм изпушила не 3, а 30 цигари! Бях влюбена, но в същото време много жестоко изгубена.... какво щях да правя сега? Редно ли е да заблуждавам така Даниел- това свястно и симпатично момче, за което всяко момиче мечтае? Но аз за жалост мечтаех за друг... Чернокос красавец, който за кратко време успя да се настани в сърцето ми и не искаше да излезе от него.
Вече беше обяд. Трябваше да намеря Даниел и да му благодаря за букета. Както обикновено го видях на нашата си маса в столовата заедно с Клеър, Аманда от неговия клас и неговите приятели, на които даже не знаех имената. О, знаех Рик, защото с Клеър се харесват още от първи клас, но си мълчат.
- Честит Свети Валентин, любов моя! - викна той и всички погледи се струпаха върху нас, включително и този на Джейсън. Стана много неловко. Той не знаеше, че с Даниел сме двойка. Изведнъж настъпи гробна тишина. Всички очакваха моята реакция от това, което ме чакаше на стола- огромна плюшена мечка. Но единственото, което моят поглед бе способен да види, беше как Джейсън ядосано става от стола си и изхвърчава бясно през вратата на столовата...
