Ииии, сега вече прецаках нещата! Значи просто аз съм един карък, който при всяка възможност обърква всичко. Мисля, че това бе една от най-големите ми грешки, но нямах твърде много време да размишлявам. Хукнах след Даниел, но той се качи в колата си и потегли бързо, май със сълзи на очите. Опитах да му звънна, пиша, но нямах ни вест, ни кост от него. Така бях и аз, от друга страна. Не вдигах и не отговарях на Джейсън. Беше ме срам от мен самата. Какво друго мога да кажа? Издъних се супер жестокото! Поне се радвам, че имам най-добра приятелка, която успя да ме отърси от грижите и ме заведе на купон послучай Свети Валентин.
- Тук е много шумно и претъпкано - изкрещях се аз в ухото на Клеър.
- Знам, просто се забавлявай и се напий!
- Това и смятам да направя!
***
След като вече бях мъртво пияна реших, че е време да се кача на горния етаж и да повърна подобаващо в тоалетната. Качих се по стълбите и на път за банята ми се стори, че видях открехната врата, а доколкото си спомням в къщата на Питър (организатора на партито) нямаше такава врата. Може би ми се привиждаше от водката, която впрочее се надигаше и доста бързо се наложи да стигна до тоалетната чиния, където направих цяло преставление и си изповръщах червата. Беше ми замаяно, но се чувствах по-добре. Преди да сляза по стълбите отново видях тази врата. Естествено, както по всички страшни филми, любопиството ми надделя и реших да надникна. Вътре имаше съвсем слаба светлина и се виждаше една огромна библиотека. Няма да се казвам Сара, ако не проверя! Книгите бяха прашни и изглеждаха неотваряни от векове. Забелязах едно малко копче зад една от книгите. Натиснах го и наистина като по страшните филми библиотеката се подмести и откри един дълъг и за разликата от стаята силно-осветен коридор. Е как няма да тръгна, тръгнах естествено. За мое огромно нещастие по земята имаше трупове на плъхове, много кръв и вътрешности, вонеше ужасно и трябваше наистина да внимавам къде стъпвам. В този момент стигнах друга стая и това, което видях вътре не би ми се искало да го сънувам и на кошмар дори ...
