От 1 до 3.

Началото

Събудих се от слънчевата светлина влизаща през пролуката на завесите в стаята ми. Беше голяма,бяла, с голямо огледало в центъра и огромни шкафове пълни с дрехи. Израстнах в богато семейство,но бях осиновена. Беше последния ден от лятото,а аз го прекарвах в къщи. Станах и тръгнах към кухнята. Нямах много приятели, но пък живеех сама. Пуснах телевизора. В къщата беше прекалено тихо, а тишината ме влудяваше . Взех една книха и започнах да чета. Обичах да чета и имах много книги, хранех се здравословно и бях във форма. Неусетно как съм заспала на дивана.
- Лаура ! - чух познат глас. Погледнах на страни и го видях. Тъмна коса, 1.75 висок със светли сини очи, които гледат през теб и хубаво тяло,широки рамене ..
- Лаура. - гласа му прекъсна мислите ми. Беше най-добрия ми приятел Крисчън. Понадигнах се и го погледнах.
- Колко е часа ? - попитах тихо.
- 19:10 - отпуснах се в леглото си . Минаха около два часа. Крисчън гледаше телевизия в хола, а аз се чувствах различно. Реших че трябва да се поразсея.
- Крисчън - погледнах го и той се усмихна. - Скучно ми е. - той погледна в телефона си, после погледна мен и очите му светнаха.
- Отиваме на парти - каза той и стана от дивана. Не харесвах партитата, много хора, силна музика и алкохол..
След около един час бях готова и със Крисчън отидохме на партито. Той спря колата пред огромна къща в която беше сигурно целия град.
- Кой живее на такова място подяволите ? - погледнах го, а той само се усмихна. Щом прекрачихме прага усетих нещо странно, побиха ме тръпки и потърсих най-усамотеното място. Влязох в нечия стая. Беше обзаведена в черно и бяло. Беше голяма като моята с черен мокет, легло на подиум , бели стени и огромни шкафове. Забелязах една врата и надникнах .
- Боже мой! - извиках. В стаята беше пълно с оръжия от ножове до огнестрелни оръдия. Побързах и затворих вратата. Трябваше да се махна. Това което усетих беше инстинкт.
- Какво правиш тук ? - чух плътен мъжки глас и се обърнах. Момче с руса коса , беше високо с тъмни очи и мусколесто.
- Съжелявам объркала съм стаята - понечих да изляза но момчето ме дръпна за китката и след секунди вече бях на леглото му.
- Видяла си нали ? - гледаше ме в очите .
- Не - гледах го и треперех , погледа му ме вцепеняваше. Той извади пистолет.
- Вече не мога да те оставя . - зениците ми се разшириха и погледа ми се размаза . Избутах го и хукнах надолу по стълбите. Трябваше да избягам, трябваше възможно най-бързо. Бутнах вратата и тя се отвори, но в момента в който излязох на улицата главата ми започна да пулсира и ушите ми пищяха. Паднах на земята и последното което чух беше клаксон и триенето на гуми в асвалта.

Добре :D това беше първия ми опит не ме съдете, но може да ми давате насоки. Пиша дълги глави тази е от 476 думи. Надявам се да ви хареса.