Денят след това

458 16 0
                                    

Събудих се в леглото на Дилън. Главата ми пулсираше и погледнах ръцете си. Дилън влезе в стаята и седна до мен на леглото. Седях и гледах ръцете си.

ГТД

Тя просто седеше в леглото. Погалих бузата и и тя ме погледна. Очите и бяха пълни със сълзи.
- Съжелявам . - каза тихо.
- Недей. Това беше правилното нещо. - гледах я, а тя избухна в плач. Трябваше да я успокоя. Целунах я и тя млъкна. Погледнах я и тя ме гледаше.
-.. Такова .. оправи се на училище сме след малко. - казах и. " Леле Дилън колко си тъп. " мислех си.
- Училище ? - Тя ме гледаше.
- Да.
- Дори и тук ?
- Да. - Тя се изправи и отвори гардероба.
- Излез. - каза ми тихо и аз послушно излязох.

ГТЛ

Училище ? И тук ли ? Въздишах и търсех дрехи. Облякох една черна блуза до кръста и черен клин. Трябваше да съм с нещо удобно, можеше пак да има тренировка. Бях изморена. Погледнах се в огледалото и изправих косата си и оправих грима си. Взех пистолета в чантата си и обух черните си кецове. Бях готова.
- Готова съм. - отидох при Дилън. Той беше облечен с черна тениска и черни джинси.
Тръгнахме по един от онези големи тъмни коридори, но и двамата мълчахме. Тежка неловка тишина. Повървяхме и стигнахме до една голяма врата беше като порта, но беше врата. Тя се отвори и аз и Дилън влязохме.
- Ти си в клас Б-12 - посочи ми една класна стая. Очевидно бяхме в различни класове. Застанах пред вратата на стаята си. Чуваха се изтрели.
- Боже мой ... - казах и отворих. Всички ме погледнаха. Защо ?? Момичетата също. Седнах на един чин.
- Тук седя аз. - каза едно момиче и насочи пистолета си срещу мен. Усмихнах се ... Дилън ме обучаваше. Хванах ръката и бързо като я извих и взех пистолета и като го опрях в главата и. Всички ни гледаха.
В този момент влезе учителя.
- Г-це Уотнър моля седнете си. - каза учителя очевидно на момичето което държах. Пуснах я и отидох до учителя.
- Очевидно сте се запознали с Г-ца Монро. Лейла Монро. Дъщеря на основателите. Тренира я О'Брайън . - погледите на момичетата станаха злобни. Ама защо... Седнах си пак на онова място като метнах пистолета на момичето и тя го хвана. Мина първия час и дойде междучасието. Вървях по коридора.
- Лейла ... -усмихна се едно момче- Аз съм Тайлър. - подаде ми ръка. Тръгнах да се здрависвам с него, но той опря ножа си до гърлото ми.
- Докосни още веднъж момичето ми и си мъртва. - изръмжа.

ГТД

Видях Лейла в коридора с онова момче и тръгнах към тях и с едно движение повалих Тайлър на земята и започнах да го налагам. Защо го правех ? Та аз дори не знаех какво... дали изобщо изпитвам нещо към Лейла.
- Дилън спри ! - тя извика. - Ще го убиеш! - погледнах момчето, а то беше в безсъзнание. Изправих се и я погледнах.
- Какво се случи ? - изкрещях. Тя се стресна и ме погледна.
- Нищо. - каза тихо и погледна надолу. Боже как ме влудяваше.
- Лейла не мога всеки път да идвам и да оправям проблемите ти без да получавам обяснение. - крещях. - Как може да си толкова невнимателна?? Научи се на се защитаваш сама.
- Аз щях да се справя ! - кресна тя и ме погледна в очите , а нейните бяха целите в сълзи. Мамка му. Не можех да спра да говоря.
- Не виждам как. Отделям ти много време... - преди да довърша тя ме прекъсна.
- Тогава недей ! - изкрещя и по бузите и вече пареха сълзите и. Обърна се и си тръгна.
- Лейла ! - извиках след нея, но тя вече беше тръгнала.

ГТЛ

Върнах се в стаята си. Легнах на леглото и просто плачех. Аз ли бях виновната? Не разбирах. Плачех с глас следващите няколко часа, когато той се прибра.

ГТД

Вече съжелявах за това което направих. Тръгнах към стаята и я заварих седнала на леглото. Блузата и беше навита до кръста. Бузите и бяха мокри, а очите и червени. Боже мой. Тя се изправи и тръгна към мен.
- Съжелявам. - прошепна. Мамка му. Целунах я, а тя отвърна като прилепи тялото си до моето.

АЙДЕ МАЛКО КРАТКА, НО НАДЯВАМ СЕ ИНТЕРЕСНА :D

От 1 до 3. Donde viven las historias. Descúbrelo ahora