И той ли изпадаше в истеричен режим? Не. Неговото беше примесено с друго.
- Зак, аз ... - Той ме задърпа на някъде. Скрихме се в тъмната уличка до сградата.
- Спри. Къде отиваме ? - Усетих студената стена зад себе си и ръцете му по бедрата си. Срещнах погледа си с неговия и той впи устните си в моите. Студените му ръцете му бавно се плъзнаха по тялото ми, карайки ме да простенвам от допира му. Усмихна се.
- Харесва ли ти, малката ми? - Прошепна до ухото ми, карайки ме да настръхна. Плъзна ръка по гърба ми, а другата зарови в косата ми и хапейки устните ми започна малко по малко да внушава своята власт над мен.
- Хей. - чух познат женски глас, кото накара Зак да се отдръпне от мен. Можеше ли ? Не. Погледнах с надежда в посока на гласа.
- Холи! - Извиках. Холи беше момичето, което беше до мен от малка. Рижавата и коса се спускаше до гърдите и, а червеното и омбре подчертаваше пъстрите и очи. Хвърлих се в прегръдката на най-добрата си приятелка.
- Какво правиш тук ? Как разбра къде съм ? - започнах в въпросите си.
- Реших да те изненадам, а и вашите ми казаха къде си. - Тя се засмя. - Хайде разведи ме. - Погледнах към Зак, а той се усмихна и кимна.
- Разбира се. - отговорих и поведох Холи към сградата.
След няколко часа обикаляне и разясняване на кабинетите и правилата на училището и това какво се е случвало докато ме е нямало, двете с Холи изморени бяхме в стаята ми. Часа беше 22:00, а аз бях от хората, които заспиваха рано и в 22:15 вече бях заспала. Утре щеше да е интересен ден.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
От 1 до 3.
RomantizmЛаура Хамърс е 18 годишно момиче с инстинкт да убива. Какво се случва с момиче,което получава втори шанс да живее живота си ? Тя намира любовта в момче, което е влюбено в оръжията. Вижте живота през нейните очи.
