изпита

310 18 0
                                    

Събудих се. Днес беше първият ми изпит. Обух си черен клин, черни кецове, черна блуза и бронирана жилетка. Взех си маската, пистолета и ножа и излязох. Вървях в големия коридор, а пред мен вървяха още хора. Всички мълчаха. Излязохме на терена и се наредихме в 5 колони.
- Здравейте. Днешния испит е за ранк Б. Ще трябва да се биете един с друг докъто единия не може да продължи. Ще се определят двубоите след 10 мин. -каза единия организатор. Трябваше единия от биещите се да изпадне в безсъзнание. Тези десет минути минаха бързо. Бях срещу огледалото гледайки се. Не можех да вляза в истеричен режим подяволите. Не бях виждала и Дилън от няколко седмици.
- Лейла ! - даже ми се причуваше и гласа му. - Лейла ! - отново. Усетих ръце около мен. Обърнах се рязко.
- Дилън !!! - извиках. Той ме целуна и ръцете му шареха по тялото ми. Така ми липсваше неговото докосване. Изстенах и затворих очите си. Той целуваше връта ми.
- Лейла ще се справиш. Знам го. - каза той през целувките си. Отворих очите си и го погледнах. Бях в истеричен режим и той се усмихна.
- Отивай. - каза ми той. - Обичам те!
- И аз теб. - усмихнах му се и тръгнах. Всичко беше определено. Трябваше да се бия с момиче, което беше убивало с голи ръце. Гледах двубоите преди моя. Битката ми с нея щеше да ме класира за финалите. Двубоите щяха да са ръкопашни. Забелязах всяка една нейна слабост.
- Начало. - неусетно бях излязла на ринга и онова момиче тръгна към мен. Тя пристъпваше с единия си крак напред преди да удари и удряше с лявата и ръка винаги. И ето понечи да ме удари, но не успя. Тогава я ударих аз и тя падна на земята. Тя се изправи и ме удари бързо. Устната ми беше сцепена. Стегнах се. Нанасях удар след удар с голяма сила и лекота. Момичето лежеше на земята, а аз цялата в синини нанесох последния удар и момичето падна на земята и беше в безсъзнание. Обявиха победата ми и ме изпратиха в стаята ми. Всички се радваха за победата ми. Но ми предстоеше пулофинала, а там щях да се изправя срещу тези които са отпаднали от изпита за специален ранк. Дилън щеше да държи този изпит и ако го преминеше трябваше аз също да го премина. След една седмица обявиха с кой ще се бия. Дилън беше преминал , аз щях да се бия с момче от неговия клас. Боя отново щеше да е ръкопашен с право да ползваме ножове и двубоя приключваше когато някой се откажеше.
- Начало ! - извика рефера. Аз бях в истеричен режим и момчето го разбра. Беше цялото в рани.
- Да приключваме. - казах бързо и избегнах една от атаките му. Извадих ножа си. Посегнах, но той я избегна и се опита да ме събори на земята. Сега беше момента да покажа какво бях научила от Дилън. Съборих го на земята и забих ножа си в корема му. Той извика. Удари ме и насини окото ми. Беше силен. Издърпах ножа си и станах от него. Помръдна тялото си. Беше знак че ще атакува, но къде. Погледнах го и той извъртя дясната си ръка.
- Ясно ! - извиках. Той се извъртя и хвърли с лявата. Ножа му се заби в кръла ми. Беше ме измамил. Извиках. Той ме атакува с ножа още веднъж, но хванах ръката му като я извих и забих ножа си в гърба му. Той извила и се строполи на земята. Седнах върху него като извих ръцете му зад гърба и забих ножа си по-дълбоко.
- Откажи се ! - извиках.
- Отказвам се ! - извика момчето. Извадих ножа си и прекратиха мача. Получих ранк Б. Ощемдва ранка и щях да бъда с Дилън. Това ме крепеше.
Вървях към стаята си.
- Поздравления! Прпдължавай така. - чух плътния глас на настойника си. Той ми се усмихна и отиде в офиса си. Вървях изморена. Бях излязла от истеричния режим. Някой ме дръпна в стаята му и ме целуна.
- Браво момичето ми. Остава малко. - прошепна Дилън и ме целуна отново. Езиците ни затанцуваха. Желаех го. Исках го близо до мен.
- Липсваше ми. - казах тихо. Той продължи да ме целува и притиска близо до себе си. Бяхме заспали на леглото му. Аз сгушена в него, а той щастлив. И в този момент имах това което искам. Това за което жадувах. Имах момента който щях да повтарям в мислите си отново и отново.

От 1 до 3. Waar verhalen tot leven komen. Ontdek het nu