Разделени

308 13 0
                                    

Боже мой ! Събудих се и премислих над нещата. Реших че искам обяснение и щях да го получа. Излязох от стаята си, а Дилън беше заспал на дивана ми. Беше толкова спокоен,но по лицето му имаше изписана мъка.
- Дилън. - казах и той отвори очи.
- Лейла ! - той викна и ме гушна. - Моля те изслушай ме! Нищо не е станало тя просто седна в мен и ти влезе. Аз нямаше да го допусна! Вярваш ли ми ? - той ме гледаше в очите. Кимнах бавно и той се усмихна весело.
- Обичам те! - той прошепна в ухото ми и аз се усмихнах.
- И аз теб! - Остатъка от екскурзията ни мина както обичайно. Правехме снимки на забележителности, запознавахме се с нови хора , правихме секс и така. Всичко беше страхотно, но нямаше да е така за дълго.
Прибрахме се в академията. Всички си шушукаха нещо, беше прекалено тихо.
- Лейла ! - викна онзи плътен мъжки глас. - Ти и О'Брайън елате в кабинета ми. Вървяхме през големия коридор. Какво се случваше? Дилън беше замислен.
- Какво има ? - Той не ми отговори. Каквото и да се беше случило нямаше да провали деня ми. С Дилън вече бяхме заедно, а това беше най-хубавото.
- О'Брайън и Монро - каза настойникът ми. - Значи решихте да нарошите заповедите градени векове наред ?? - крещеше той. Но за какво говореше ? Дилън сведе глава.
- Отлично знаете че двама от различен ранк убийци не могат да бъдат заедно ! - викна той и удари по масата.
- Какво ?? - викнах аз. Дилън ме погледна.
- Мъквай Лейла ! - кресна настойникът ми. - Вие се местите в различни стаи и няма да се виждате повече !
- Глупости !! - викнах аз.
- Лейла..- Дилън хвана ръката ми. - Вярно е ... Съжелявам. - очите ми се насълзиха. Какво подяволите се случваше.
- Няма да бъдете заедно докато Лейла не стане ранк А. - викна настойникът ми.
- Ще успееш. Помни на какво те научих. - Дилън ме целуна. В тази целувка имаше толкова много чувства. Тъга, страх , страст и любов. Дръпнаха Дилън и го изкараха от стаята като спряха целувката ни. Плачех. Заведоха ме в нова стая заедно с багажа ни, а апартамента ни беше празен. Къде ли щях да живея вече и с кой? Отворих вратата на новия си дом. Вътре беше едно момче. Седеше и играеше видео игра. Обърна се и ме погледна.
- Знаех че ще имам нов съквартирант, но не знаех че ще е красиво момиче и то не кое да е, а дъщерята на основателите ни. Аз съм Кейлъб, но ме наричай Кей. - каза той. Беше с тъмна коса и сини очи. Имаше татуйровка на ръката която изобразяваше един голям орел. Беше висок и с хубаво тяло. А аз ... аз бях с подпухнали от плач очи и с глупава усмивка. В главата ми беше само Дилън. Тъкмо бяхме заедно, а те ни разделиха. Но аз щях да премина всички испити и тогава отново щяхме да сме заедно. Настаних се в стаята си и заспах веднага.

От 1 до 3. Where stories live. Discover now