От 1 до 3.

Момичето с пистолета

Когато се събудих не бях в дома си. Стаята в която се намирах беше тъмна, но добре обзаведена имаше странна миризма. На кръв ли миришеше? Вратата се отвори и ме измъкна от мислите ми.
- Ставай ! - изсъска мъжки глас. Послушах го и станах като тръгнахме на някъде. Бях в голямо имение и коридорите сякаш нямаха край. По стените имаше много картини и не след дълго влязохме в една огромна стая. Там на един стол седеше мъж на около петдесет години с посивяла коса и брада под формата на катинарче. До него бяха застанали два лабрадора.
- Влез ! - каза мъжа и ми даде знак.
Влязох в голямата стая и застанах пред него.
- Здравей Лаура - той се усмихна тъжно. - Аз съм твоят истински настойник . - погледнах го вцепенено. - Майка ти и баща ти умряха заради тази академия и ти ще се обучаваш тук.
- Какво ? - промълвих .
- Това е достатъчно ... От днес името ти е Лейла Монро - той ми подаде документите. - Започваш с девет милиметров после ще преминеш на повече .- направи знак на мъжа зад мен да ме изведе. Вървях по коридора и гледах докумемтите. Къде се намирах ?
- Влизай! - бутнаха ме в една стая . Първото което видях бяха шкафове. Чух гласове и се обърнах. В стаята имаше куп пулоголи мъже и всички ме гледаха без един и този един хвана вниманието ми.
- Да не си объркала съблекалнията? - чу се подигравателен глас. След него последва още един и още един.
- Това е дъщерята на шефа - всички млъкнаха. Сега говореше момчето което не ме гледаше. Всички млъкнаха и той ми направи знак да отида при него .
Погледах го малко.
- Това са нещата ти . - каза той и ми подаде броножилетка , девет милиметровия и нож.
- Кой си ти ? - гледах го. Гледах кафявата му коса и тъмните му очи в които се криеше нещо.
- Аз съм Дилън. - отсече бързо - Но тук ме наричат О'Брайън. - погледа му беше безразличен. На вратата се почука.
- Ние сме . - дръпна ме и излезе.
Вървяхме през големите тъмни коридори и не след дълго видяхме светлина. Намирахме се на голям терен с мишени. Бях единственото момиче.
- Какво трябва да правя? - попитах Дилън .
- Покажи какво можеш. - той не ме погледна. Чу се оглушителен сигнал и всички започнаха да стрелят по мишените. Извадих девет милиметровия и стрелях няколко пъти, но безуспешно. След 10 минути всичко отихна.
- Слаба работа си. - чуваха се подигравките на другите. Погледнах мишените им , които бяха целите надупчени.
- Лейла Монро при Тобайъс Митчъл. - Отидох при настойника си, а той на свой ред ме гледаше злобно.
- Какво има ? - вдигнах глава и получих плесница.
- Ти си дъщерята на Карл и Елиза и си толкова слаба ?? - крещеше. Не разбирах за какво говори, та аз не познавах тези имена. - Слушай какво -изсъска- стегни се защото ако продължаваш да посрамваш това име ще си мъртва. - зениците ми се свиха и главата ми пулсираше. Изкараха ме отново на онзи терен и всички ме гледаха. Започнаха да отброяват оставащото време до сигнала. Усетих погледа на Дилън върху себе си. Чу се сигнала, а в главата ми се повтаряше само " Мъртва си "

ГТД

Погледнах Лейла, но тя не помръдна. Стрелях няколко пъти и винаги точно, но тя беше нова. Какво искаха от нея ? След миг тя вдигна пистолета си и стреля. Всички я погледнаха . Всичките патрони бяха оцелили мишената. И не след дълго извади и ножа си и замахна като той се заби право в центъра на мишената. Всички я гледахме и сигнала за края на тренировката оглуши терена.
Тя тръгна на някъде.
- Чакай - казах като я настигнах - Къде отиваш ? - Тя се обърна и ме погледна .
- Прибирам се. - отсече кратко.
- Къде си настанена ? - продължих да я разпитвам.
- Не знам още - каза го спокойно и понечи да си тръгне. Проследих я с очи, докато тя се скри зад ъгъла.

Втора част за днес :) ще пусна некста утре :D Надявам се да ви е харесало !