Едно лято

Глава 2

- Лайза! - леля ме извика от двора на другата сутрин. Бях забравила прозореца отворен. Затворих го и облякох една бяла широка тениска и едни къси дънкови панталони. Вързах косата си и слязох. - Закусва ли, миличка?

- Не. Ще си направя препечена филийка. - казах - Имаш ли нужда от нещо, лельо?

- Да. Днес няма да мога да излизам. Имам много работа в градината. Излез и отиди при съседката. Тя ми е приятелка. Ще те разведе из града.

- Добре. - казах аз и влязох вътре. Навън беше слънчево, но леко хладно от вчерашния дъжд. Препекох си филийка в тостера и след като закусих се качих до стаята си, за да среша косата си и да я вържа наново, тъй като преди го направих малко набързо. Измих лицето си, обух се и излязох. Къщата на съседите приличаше на изоставена. Прозорците бяха заковани с дъски, а мазилката беше олющена. Сякаш никой не е бил там от векове. Преди да се престраша да почукам на вратата, някой ме потупа по рамото. Бяха те. Разпознах светлозелените, направо блестящи очи на момичето, което ми махаше снощи. С нея бяха още трима. Две момчета и едно момиче.

- Хей. Не се плаши. - каза тя след като аз подскочих от изненада. - Просто се опитваме да се запознаем с теб.

- Да се запознаете? В три и половина сутринта? - попитах. Момичето се усмихна

- Видяхме колата ви. Чухме разговорите ви под прозореца.- каза едно от двете момчета. Той беше с кестенява коса и носеше очила, зад които се криеха кафяви очи.

- Това не звучи никак добре. Спокойно, не те следим - разсмя се другото момиче, което имаше дълга червена коса и много лунички. - Просто се опитваме да те преценим и опознаем.

- Че защо ви е да ме опознавате? - попитах.

- Защото, Лайза, нали така ти беше името, ние се опитваме да направим твоето лято не чак толкова самотно. - каза момичето със зелените очи. - Впрочем, аз съм Алексис.

- Кейси. - кимна ми червенокосото момиче.

- Далъс - леко ми помаха момчето с очилата и косата на перчем.

- Хейз. - каза чернокосото момче с много къса коса и остри черти. И четиримата ми посетителя изглеждаха на моите години.

- Какво имате предвид? - обърках се аз.

- Това. - каза Акексис, зеленоокото русо момиче, и ме дръпна леко настрани от вратата. Хейз я ритна и тя се отвори със скърцане. Ахнах, но не защото Хейз беше разбил врататана съседите, а защото къщата им... тя беше съсипана.

- Какво по дяволите? - казах аз. - Тук трябваше да е онази съседка на баба.

- Да, трябваше. - прекъсна ме червенокосата Кейси. - Но, не е. Странни неща се случват в това градче, Лайза. Доста странни, ако питаш мен.

- Не я плаши още от първия ден. Мислиш ли че здрава психика като нейната ще издържи толкова нерационални факти наведнъж? Остави ни да я опознаем - каза очилатото момче Далъс. - Работата е там, че тук гъмжи от странни неща. Хейз е оттук. Ние сме също като теб тук само за лятото. Същност две лета подред.

- Защо пък да ви вярвам? - попитах аз и се отдръпна от предната врата.

- Защо пък не - каза Алексис и ме хвана за ръка. Започнахме да вървим надолу по улицата. Така започна най-странното лято на света.