Deep

Chapter 2

Вън валеше като из ведро. Температурите доста спаднаха и есента ясно се усети. Дойдох на работа по-рано и направих кафе на г-н Адамс, но с помощта на Тифани. Него все още го нямаше и нямах работа, за това просто се разхождах из офиса. Имах възможност да разгледам картините. Бяха наистина много красиви и се усещаше емоцията в тях. Едната представляваше момиче, което държи малко цвете в ръка и гледа към небето, което е сиво и мрачно. Лицето на момичето не се вижда ясно и това прави картината още по-интересна. По принцип не се интересувам от изкуство, но забелязвам красиви творения като тази картина. Никъде не пишеше кой е художника и реших да попитам Стивън по-късно.

Погледнах часовника си и поклатих глава. Минаваше 8:50, а него още го нямаше. Не го познавам много, но се вижда, че е доста разсеян. Наистина се чудя как е постигнал всичко това с такова несериозно държание.

Докато гледах през прозореца, вратата се отвори с трясък и Стивън връхлетя в офиса. Косата му беше мокра и обувките му оставиха следи по чистия под.

-Боже, как мразя, когато вали - каза той раздразнено - Съжалявам за закъснението, г-це Мичъл.

-Моля ви, казвайте ми Хана.

-Добре, Хана. Да започваме, защото днес ни чака доста работа. Преди да започнем искам да редактираш програмата ми, защото днес ще имам извънредна среща с един от съдружниците ни от Мала Азия и е спешно.

-Добре, веднага.

Седнах на стола си и за няколко минути редактирах програмата му. Стивън ми даде да работя по условията на някакъв проект за изграждане на станция. Отне ми доста време, защото имаше много участници в проекта.

Беше почти обяд, когато г-н Адамс излезе, за да се срещне с този човек от Мала Азия. Довърших работата си, но останах в офиса, заради дъжда. Нямах намерение да подгизвам. Стоях на стола и пих фреш, когато вратата се отвори и влезна същия мъж, който блъснах и видях в супермаркета.

-Г-н Стайлс, моля ви. Г-н Адамс не е тук, изчакайте - викаше притеснено Тифани.

-Къде е? Къде е този нещастник? - попита той и ме погледна, стискайки челюстта си.

-Г-н Адамс има среща - казах спокойно, макар че доста се стреснах от виковете му.

-Когато се върне искам да ме уведомите, ясно?