Deep

Chapter 7

Паркирах пред гробището Канарси в Бруклин. Тук бяха погребани родителите ми и брат ми, а днес 26 октомври се навършваха двадесет години от смъртта им. Все още не мога да повярвам кога мина времето.

Слязох от колата, след което взех цветята от багажника и тръгнах към входа. Вървях измежду редиците и се оглеждах наоколо. Времето беше мрачно и влажно. Усещаше се влага във въздуха и не беше приятно.

Когато стигнах до гроба клекнах до него и оставих цветята. Загледах се в плочата и въздъхнах.

АЛЕКСАНДРА СТАЙЛС 1965-1996г.

ДЖЕРАРД СТАЙЛС 1964-1996г.

АСПЕН СТАЙЛС 1986-1996г.

Преглътнах и затворих очи. Винаги се старая да не плача. Не искам никой да вижда, че има нещо, което ми причинява болка. Свикнал съм всеки да ме възприема като студен и безчувствен човек. Човек, който не страда за нищо. Човек, който не се нуждае от чувства. Човек, който нито плаче, нито се усмихва. Човек, който живее за себе си и собствените си нужди. Такъв искам да бъда. Към това се стремя. В този свят само тези хора оцеляват и остават силни докрай. Емоциите и чувствата са неща, които ни носят временно щастие, а след това само болка. Постоянна и разкъсваща.

Няколко горещи сълзи паднаха от очите ми. Стиснах зъби и вдигнах глава. Все още не съм доволен. Не съм доволен от състоянието си. В бъдеще докато не спра да плача на този ден няма да бъда удовлетворен от себе си.

Изправих се и тръгнах по алеята, но забелязах, че срещу мен идваше някой. Загледах се по-добре и щом фокусирах лицето спрях. Той също ме забеляза, но спря чак когато се приближи до мен. Андрю.

-Хари. Какво правиш тук? - попита той, но в гласа му нямаше никаква нотка на забавление, както по принцип.

-Не те интересува - отговорих.

Той се подсмихна, но веднага след това на лицето ми отново се изписа предишното унило изражение.

-Ще се видим, Хари - каза той и ме потупа по рамото.

Заобиколи ме тръгна по алеята. Останах на място няколко минути, а след това продължих до изхода.

Случката преди малко крайно ме учуди. Какво правеше той тук? Андрю никога не се е държал толкова нормално. Винаги е разговарял с мен с подигравателен тон и никога не съм го виждал толкова угрижен. Не знам какво се случи, но нещо не беше наред с него този път.