Chapter 5

126 6 0
                                    

-Чао, Хана. Ще се видим утре - каза Стивън и се качи в колата усмихвайки се.

Помахах му и тръгнах след Хари, тичайки. Можех да се прибера и с такси, но Стив настоя. Хари от снощи не е обелил и дума и ясно виждам как всички са в лошо настроение. Не разбрах какво е имало в тези документи, но явно са били много важни.

Качих се в колата и потеглихме. Никой от нас не говореше и 
за това протегнах ръка за да включа радиото, но Хари хвана китката ми избута ръката ми.

-Нямам настроение за това - каза строго.

Облегнах се назад и се загледах през прозореца.

-Благодаря, че ме закара - казах, когато пристигнахме и отворих вратата.

Хари също го направи и взе куфара ми от багажника. Тръгна към вратата на сградата и дори не ме изчака. Наистина не го разбирам. Багажа ми не е толкова тежък и не съм го молила да ми помага. Виждам, че не е в настроение и няма нужда да се занимава с мен.

-Не беше нужно - измърморих, когато се качихме в асансьора.

-Можеше да кажеш просто "благодаря" - каза той и се подсмихна.

За пръв път от както го познавам прави нещо като усмивка. Никога не съм виждала да се усмихне или да се зарадва на нещо. Дори и на Одри, а тя му е приятелка. Знам от опит как един миг преобръща целия ти живот, но рано или късно трябва да продължиш. Не можеш винаги да си тъжен и затворен в себе си, защото това прави болката още по-силна. Когато не допускаш никого до себе си и се опитваш сам да се справиш с всичко затъваш дори повече.

Погледнах към лицето му, но очите му бяха затворени и леко потропваше с крак. Сигурно е уморен.

-Пристигнахме - съобщих, след като вратите се отвориха.

Минах пред него и извадих ключовете от чантата си. Нейт и Синтия сигурно спят, тъй като полета подрани с 1 час и пристигнахме по-рано. Отворих вратата и влязох във всекидневната. Стаята на Синтия беше отворена и отидох за да проверя дали спи.

Когато влезнах вътре извиках и покрих устата си с ръка. Синтия и Нейт... Не, това не се случва.. Не, не, не! Бяха прегърнати и спяха голи. Мили боже! Отстъпих назад и започнах да клатя глава.

DeepWhere stories live. Discover now