Deep

Chapter 6

ГЛЕДНА ТОЧКА НА ХАРИ

Звънеца на вратата ме събуди и трябваше да стана. Прибрах се преди около 3/4 часа, след като върнах Хана у тях. Нямах намерение да правя това, но това, че тя заспа ме улесни.

Отидох до входната врата и я отворих.

-Здравей, приятел - поздрави ме Стив и се усмихна широко.

-Какво правиш тук, досадник такъв? - попитах сънено и прекарах ръце през косата си.

-Мил, както винаги.

-Сериозно. Защо си тук?

-Реших, че тази вечер ще разпускам - обяви той и сложи ръце на кръста си.

-И реши, че е нужно да дойдеш и да ми кажеш?

-Не, глупако. Искам да дойдеш с мен.

Простенах недоволно, обърнах се и се запътих към дивана. Стивън ме последва, но не седна, а застана пред мен.

-Хайде, Хари. Не бъди такъв инат и се съгласи.

-Виж, Стив наистина съм уморен. Освен това май съм болен.

-Не можеш да лъжеш, Хари - подсмихна се той и поклати глава - Погледни се. Приличаш на смъртта. Стоиш в този апартамент и не правиш нищо. На 25 си, по дяволите! Ако не се забавляваш сега, то кога?

-О, я млъквай. Нямам намерение да пропилявам времето си за почивка в клубове пълни с полуголи тийнейджъри. За разлика от теб аз се отнасям сериозно към нещата.

-Сухар - каза Стивън и ми се изплези.

Няма спор, че той е най-близкия ми приятел и винаги мога да разчитам на него за всичко, но е най-голямото бебе, което познавам.

-Ще се мотивираш ли малко ако извикам и Одри?

-Одри е в Европа.

-Добре, мрънкало. Явно няма да стане.

Може би наистина се нуждаех да разпусна малко. Напоследък с всичко това около Андрю главата ми е на път да се пръсне и една вечер като тази няма да ми навреди.

***

-Добро утро, господин Стайлс - поздрави ме Тифани, когато приближих към бюрото и.