Deep

Chapter 8

Стив дойде за по-малко от десет минути и трябваше да се сбогувам с Рич. Изглеждаше приятен мъж, но в този голям град едва ли щях да го срещна отново. Щеше да е хубаво, тъй като единствените хора, които познавам са Стивън, Тифани и Хари. Те са просто колеги, тоест все още не познавам никого извънпрофесионално.

Докато бяхме в колата на Стивън си дадох сметка, че това което се случи беше пълен кошмар. Буквално целия ми апартамент, който имам от месец, изгоря. Всичките ми лични вещи също изгоряха и за черешката на тортата нямах никакви пари. Единственото, което имах е пижама, жилетка, джапанки и ластик за коса. Не можех да си позволя повече от два три дни при Стивън, така че щеше да се наложи да говоря със Синтия.

Стиснах очи и се опитах да пропъдя притеснителните мисли от главата си, но не се получи. Защо това трябваше да се случва? За пореден път си помислих, че нещата започват да се връщат към нормалното, а сега ме връхлетя това.

-Няма нужда да се притесняваш, Хана - каза със спокоен тон Стивън и сложи ръка на рамото ми - Ще ти помогна с каквото мога.

-Не може така - възпротивих се.

-Щом искаш ще ми се издължиш след това, но сега не се тревожи. Кажи ми от какво имаш нужда на първо време? - попита той, сякаш беше нещо просто и незначително.

Погледнах към него. Лицето му беше спокойно и той се усмихваше. Чувствах го като близък приятел и все пак всичко, за което ще го помоля е да остана при него за няколко дни. Още на сутринта ще звънна на Синтия.

-Нямам нужда от друго, освен да има къде да остана за тези дни.

-Продължавай да се инатиш - каза той и поклати глава.

Останалата част от пътуването премина в мълчание. Нямах сили дори да говоря. Докато пътувахме очите ми се затваряха и усещах как умората взема надмощие. Всичко, от което имах нужда беше просто да си почина. Напоследък ми идва в повече. Главата ми пулсираше непрестанно от какви ли не мисли.

-Пристигнахме - каза Стив и думите му ме разсъниха.

Разтърках очи и погледнах през прозореца, след което ченето ми висна. Къщата.. По точно двореца на Стивън беше огромен. Имаше четири етажа и зад него се простираше дълъг двор ограден с ниски лампи разположени в тревата до високата каменна ограда. Огледах се и установих, че къщата не се намираше в града. Наоколо имаше само зелени площи и светлините на Ню Йорк блестяха на далечния хоризонт.