Deep

Chapter 1

Алармата ми звънна, събуждайки ме. Слънцето блестеше в очите ми и трябваше да премигна няколко пъти, за да отворя очи. Изправих се с нежелание и оправих леглото си. Отидох до банята и си взех душ за пет минути, защото нямах време за повече. Облякох бяла риза и черна пола с висока талия. Обух черни високи обувки и вързах косата си на висока опашка. Сложих лек грим на очите си и червило. Взех телефона си и излязох от стаята.

Учудих се, когато видях Синтия в кухнята. Не можех да видя какво прави, но очевидно готвеше, което беше доста странно. Беше със слушалки и леко се поклащаше. Все още носеше пижама и косата и беше разрошена.

-Синтия, скъпа какво правиш? - попитах, смеейки се, но тя дори не се обърна.

Приближих се до нея и я ощипах по врата. Тя подскочи и изпищя. Започнах да се смея, а тя ме гледаше злобно. Свали слушалките си и леко се усмихна накрая.

-Извинявай, просто беше много смешна - казах през смях, а тя поклати глава.

-Трябва да бъдеш благодарна, че станах още в 5:30, за да ти направя закуска - каза гордо Синтия.

-Благодаря, но внимавай да не запалиш нещо. Брат ми даде всичките си пари, за да купи апартамента. Не искам след първата седмица да му съобщя, че е опожарен.

-Спокойно, Хана, всичко е под контрол. А и Нейт едва ли ще има против, ако запалим кухнята - каза тя и двете избухнахме в смях.

Спомних си, когато бях 8 и с Нейт решихме да изненадаме Синтия за рождения и ден. Пробвахме да направим торта в нейната къща, но нещата се объркаха леко. Всичко беше готово, но Нейт беше забравил да изключи фурната и тя се запали. За радост нямаше големи щети, но повече не позволихме на Нейт на припари до кухня.

-Боже, толкова се вълнувам. Най-накрая получих мечтаната работа. Това.. Просто е прекалено хубаво. Имам чувството, че сънувам.

-Хана, нормално е. Все пак това е първия ти работен ден.

-Аз поне имам такъв - казах и се опитах да сдържа смеха си.

-Ей, тази седмица имам четири интервюта. Ако имам късмет, все някъде ще ме вземат.

-Силно се надявам, скъпа.

Тя ми се изплези и след няколко минути сложи на масата чиния пълна с палачинки. Побързах да се нахраня, защото не исках още първия ден да закъснея. Толкова съм щастлива, нямам думи да го опиша. Кандидатствах на доста места, за по-сигурно, но нямах представата, че ще ме приемат в "Адамс Интернешънъл". Тази фирма е на едно от първите места в света. Отговорността, която ще имам ме кара да се чувствам добре. Може би ще е уморително и няма да е толкова хубаво понякога, но толкова години учих и се трудих за това, така че няма да се откажа независимо какво се случва.