Алармата ми звънна, събуждайки ме. Слънцето блестеше в очите ми и трябваше да премигна няколко пъти, за да отворя очи. Изправих се с нежелание и оправих леглото си. Отидох до банята и си взех душ за пет минути, защото нямах време за повече. Облякох бяла риза и черна пола с висока талия. Обух черни високи обувки и вързах косата си на висока опашка. Сложих лек грим на очите си и червило. Взех телефона си и излязох от стаята.
Учудих се, когато видях Синтия в кухнята. Не можех да видя какво прави, но очевидно готвеше, което беше доста странно. Беше със слушалки и леко се поклащаше. Все още носеше пижама и косата и беше разрошена.
-Синтия, скъпа какво правиш? - попитах, смеейки се, но тя дори не се обърна.
Приближих се до нея и я ощипах по врата. Тя подскочи и изпищя. Започнах да се смея, а тя ме гледаше злобно. Свали слушалките си и леко се усмихна накрая.
-Извинявай, просто беше много смешна - казах през смях, а тя поклати глава.
-Трябва да бъдеш благодарна, че станах още в 5:30, за да ти направя закуска - каза гордо Синтия.
-Благодаря, но внимавай да не запалиш нещо. Брат ми даде всичките си пари, за да купи апартамента. Не искам след първата седмица да му съобщя, че е опожарен.
-Спокойно, Хана, всичко е под контрол. А и Нейт едва ли ще има против, ако запалим кухнята - каза тя и двете избухнахме в смях.
Спомних си, когато бях 8 и с Нейт решихме да изненадаме Синтия за рождения и ден. Пробвахме да направим торта в нейната къща, но нещата се объркаха леко. Всичко беше готово, но Нейт беше забравил да изключи фурната и тя се запали. За радост нямаше големи щети, но повече не позволихме на Нейт на припари до кухня.
-Боже, толкова се вълнувам. Най-накрая получих мечтаната работа. Това.. Просто е прекалено хубаво. Имам чувството, че сънувам.
-Хана, нормално е. Все пак това е първия ти работен ден.
-Аз поне имам такъв - казах и се опитах да сдържа смеха си.
-Ей, тази седмица имам четири интервюта. Ако имам късмет, все някъде ще ме вземат.
-Силно се надявам, скъпа.
Тя ми се изплези и след няколко минути сложи на масата чиния пълна с палачинки. Побързах да се нахраня, защото не исках още първия ден да закъснея. Толкова съм щастлива, нямам думи да го опиша. Кандидатствах на доста места, за по-сигурно, но нямах представата, че ще ме приемат в "Адамс Интернешънъл". Тази фирма е на едно от първите места в света. Отговорността, която ще имам ме кара да се чувствам добре. Може би ще е уморително и няма да е толкова хубаво понякога, но толкова години учих и се трудих за това, така че няма да се откажа независимо какво се случва.
YOU ARE READING
Deep
RomanceЕдин мъж ... Преуспял, постигнал целите си, непоклатим. Една жена ... Добросърдечна, лесно ранима, чувствителна. Дали Хана ще успее да стопли едно ледено и безчувствено сърце?