Deep

Chapter 3

-Ставай, Хана! Бързо, хайде - викаше някой.

Измърморих недоволно и разтърках очи. С полезрението си видях как Синтия обикаля из стаята и се чудех за къде се е разбързала толкова.

-Хана! По дяволите, виж колко е часа. Ще закъснееш, ако не се размърдаш.

Внезапно се изправих и хукнах към банята. Боже, дори не се сетих, че днес заминавам. Нямах време да си вземам душ и измих само зъбите и лицето си. Облякох първите дънки, които видях в гардероба и бял пуловер. Сплетох косата си на плитка и сложих кожено яке.

Взех телефона и документите си и излязох от стаята. Обух черни ботуши и се върнах до стаята си да взема куфара.

-О, добре че съм аз. Хана, завиждам ти, че имаш такава приятелка - каза Синтия и вдигна гордо глава.

Засмяхме се и тя ме придружи до вратата.

-Когато пристигнеш, се обади. Чу ли?

-Да, мамо. Разбира се.

Синтия сбърчи нос и поклати глава. Прегърна ме и се пресегна, за да отвори вратата. Обърнах се и при това, което видях въздухът ми секна.

-Нейт?! - извикахме в един глас със Синтия.

Той ни гледаше усмихнато и се засмя на израженията ни.

-Не се ли радваш да ме видиш, Хана? - попита той и направи кучешка муцунка.

Кимнах бавно и го прегърнах. Боже, защо? Радвам се, че е тук, но той не знае, че ще ходя на тази конференция. Не му казах, защото щеше да възрази и да ми чете конско как не трябва да бъда толкова наивна, да внимавам какво правя и такива неща. Винаги е бил такъв. Наистина оценявам какво прави за мен и че се опитва да ме предпази, но няма да позволя да се разпорежда с живота ми, както правеше досега. Вече не съм дете и Нейт трябва да разбере това.

-Няма ли да ме поканиш? - попита учудено - Хей, защо ме гледаш така?

-Нейт, хубаво е че си тук, но аз имам работа извън Ню Йорк през уикенда.

-Какво?

-Ще бъда на конференция със Стивън.

Той се намръщи и скръсти ръце, подпирайки се на вратата.

-Добре ще е ако ми кажеш кой е Стивън.