The island of love

1 глава

Отворих, красивите си, кафеви очи и погледнах към белият ми часовник, който бях поставила на дървеният ми рафт. Все още очите ми се затваряха, а аз ги потърках, премигах няколко пъти и се загледах отново в часовника, в стрелките на джаджата, която ме събуждаше всяка досадна, ранна сутрин,в която трябваше да ставам за училище. Вече не. Последният учебен ден бе минал. С тежка въздишка станах от мекото си , разхвърлено до безобразие легло и се отправих до  дървения, голям гардероб. Отворих го и извадих една широка, сива тениска, с голям бял надпис smile. След това бели, къси, дънкени гащички и отидох до бюрото си да взема черната четка за коса, с която да си среша дългата, до кръста, гъста, кафява, права коса. Започнах да я разресвам, когато телефонът ми звънна.

- Моля? -казах аз, а мъжки глас проговори от другата страна на телефона ми.

- Добро утро! Извинете, че ви безпокоя, разговарям с Лидия Мартин, нали? - попита ме мъжът на телефона спокойно.

- Да, аз съм - поясних му. - Може ли да попитам, защо ми звъните? Да не е станало нещо? - притеснено и в същото време любопитно, попитах аз.

- Не ,нищо подобно, госпожице Мартин.

- Извинете, но с кого разговарям? - повиших леко тон и попитах раздразнено.

- Аз съм Томас Харт. Организаторът на конкурса, в който сте се записали. Звъня ви, за да ви съобщя, че вие и още един човек, сте спечелили конкурса и сте  избрани да отидете на един от най- добрият и луксозен  остров, на къща за повече от месец.

- Аз ли? - учудено попитах господина с развалнуван глас. Не можех да повярвам, че есето ми беше достатъчно добро и бях спечелила конкурса. Щях да се отдам на мечтаната почивка.

- Да, вие - потвърди, вече леко раздразнен той от моите несвършващи въпроси.

- Благодаря ви, а кога ще замина?

- Да, за това. Заминавате утре в пет сутринта. Кола ще дойде пред вас да ви вземе, след което ще ви закара на летището, където ще видите другия участник , с който ще живеете. Ще смените няколко самолета и един кораб, докато пристигнете.

- Ясно - казах аз и точно да затворя, но човекът започна да говори отново.

- Не носете прекалено много дрехи, обувки и каквото и да било. Нужни ще са ви само няколко тениски, къси гащи, кецове, джапанки , но вие си знаете. Нямате нужда от пари - допълни той.

- Да, благодаря ви! - отговорих и затворих телефона.Цял следобед си  приготвях багажа за островът. Нямах  си и представа какво да си взема, но напъхах няколко тениски, бански дънки и бельо. Отделни аксесуари и нужни принадлежностти. Легнах си уморена и веднага заспах.
       Сутринта за малко да се успя и да закъснея. Майка ми и баща ми не бяха много съгласни на това да ме няма повече от месец, но аз не исках мнението им, тъй като това беше моята мечта. Канарските острови.. Не можех да повярвам.
      Качих се в колата ,чакаща ме пред нас, която щеше да ме доведе на летището. Много се притеснявах кой беше другия участник ,спечелил конкурса, но всъщност не ме интересуваше особено, важното беше ,че аз щях да си направя кефа. След като слязохме от колата и влязохме в летището, ме заведоха до някакъв ъгъл в сградата, където чакахме останалите. Издразних се, защото закъсняваха, а аз нямах търпение да се кача на самолета вече.
-А ето ги- мъжът до мен въздъхна, вдигайки куфарите ми. Погледнах натам, където шареше погледа му и единственото, което видях бе някакъв възрастен мъж и младо момче на около двадесет до него. Вървяха бързо към нас, а аз не се бях осъзнала, когато устата ми бе зейнала до земята при вида на момчето. Той беше.. меко казано перфектен.
      Беше висок около метър и осемдесет и пет, тялото му беше повечe от невероятно, под бялата му тениска прозираха мускулестите му плочки. Кестинявата му коса беше оформена някак си странно- стърчаща навсякъде, може би и той нямаше време като мен да се оправи сутринта. Но все пак беше толкова секси.. Лешниковите му очи се взираха в мен в продължение на няколко минути, когато осъзнах, че ми подава ръка, зада сe здрависаме.
-Дилън- каза той с дрезгавия си глас. В този момент бях забравила да дишам.

Бележка от авторите
Здравейте ,хора, аз и още едно момиче започнахме нов проект,  по който ще работим. С Дилън О' Брайън е и се надяваме наистина да ви хареса.