The island of love

6 Глава

Гледната точка на Дилън.
-Лидия!- извиках. Тя не се обърна. Правеше го на инат. Знаех го много добре, но тя бе в опасност. Плуваше по гръб, махаше с ръце.

Докато просто не я изгубих от погледа си. Седях като препариран и гледах към дълбокия, син океан в очакване да изскочи от водата, но не.. Изведнъж нещо от водата се подаде. Някаква заострена перка. От далеч приличаше на перка на делфин, но не беше. Скочих във водата и тръгнах към нея с всички сили. Гмурнах се и отворих очи. Видях я.. Лежеше на дъното на океана, на поне пет метра от мен, а акулата плуваше към красавицата. Тръгнах към акулата и се опитах да я избутам, но без успех. Във водата нямах достатъчно сила,пък и не съм чак толкова силен да избутам такова грамадно чудовище. Добрата страна, е че остави Лидия, а лошата, че тръгна след мен, и че нямах въздух. Заплувах към Лидия и я хванах за ръката. Излязохме на повърхността. Поех си дълбоко въздух, но в същото време забравих, че има акула след мен. Усетих я до крака ми и аз пуснах Лидия ,започвайки да ритам с крака. Май я блъснах по муцуната твърде силно, защото и счупих зъба.

Гледната точка на Лидия.
Събудих се на сушата. Не знаех къде се намирам в началото. Започнах да кашлям, заради погълнатата солена вода. Ръката ми беше одрана на дълбоко. Отговорих си дланта, в която имаше зъб.. От акулата. Скочих рязко и започнах да се оглеждам за Дилън. Очите ми не го улавяха с поглед. Крещях до припадък, но след определено време спрях. Нямаше смисъл. Паднах на колене и солени сълзи се стичаха по лицето ми. Заради мен той умря, заради мен той пожертва живота си. Чувствах вина. Огромна вина. Как можех да съм толкова глупава? Защо изобщо влязох във водата. Дилън щеше да е жив. А сега го няма. Няма го дрезгавия му глас, който същевременно ме ядосваше и караше да изтръпване цялата. Нямаше ги красивите му кафяви очи, в които потъвам всеки път щом ги видя... няма го повече. Някъде в безкрайния океан. Храна за милиарди риби.

-Дилън- изхлипах за пореден път. Не можеше да е истина. За Бога, исках и аз да умра. Как въобще се бях привързала към непознато момче толкова много?

Чух шум на няколко метра зад мен. Обърнах се и го видях. Видях го прав, в целият си ръст, мокър от глава до пети. Втурнах се към него и се хвърлих в прегръдките му. Той понечи да ме пусне, но аз се противях. Стисках го толкова силно и не исках да го пускам. Докато моите ръце бяха обвити около врата му, неговите не се помръдваха от тялото ми. Бях толкова щастлива от факта, че отново е до мен. Беше крайно време да го пусна, колкото и да не исках. Отдръпнах се с две крачки назад и го погледнах право в очите с миловидна детска усмивка. Той завъртя рязко глава настрани и заби поглед надолу. Погледнах към краката му.. Ходилото му беше.. то беше. Не мога да го обясня, там имаше толкова много кръв. Колкото и да се опитвах, с каквото и да се опитвах да спра това шибано кървене ,не ставаше.