Цяла нощ не можах да спя от това момиче. Мислите ми се витаеха около нея. Вече прекрачва всякакви граници. От седем милиарда души на тази земя ,точно с нея ли трябваше да се падна на самотен остров?
Беше толкова ...толкова ината. Реших да видя как е. Потърках очи и станах рязко от седалката, на която спах, но ми се зави свят и паднах на земята. Прехванал съм непохватност от нея. Изправих се и излязох от разбития самолет.
-Лидия?! - изкрещях аз. Нямаше отговор. Огледах на около, намаше и следа от досадното момиче. Нямах ни най - малки намерения да я търся, затова легнах на, затопления от слънцето, пясък, и затворих очи. Нежни ,топли лъчи галеха лицето ми.
Чух някакъв остър шум.
-Охх! - извика някой на няколко мерта от мен. Обърнах се и видях Лидия, паднала на земята, а кракът и кървеше.
-Какво стана? - попитах аз, след което се доближих до кървящия и крак и я погледнах.
Запознах да се смея истерично. Как може да има толкова спънати хора на този свят?
-Какво се смееш? Не виждам нищо смешно в това да ти се забие пирон в крака. Идиот!Махай си! - изкрещя тя и хвърли шепа пясък по мен.
-Ох - тази ... ми вкара пясъка в окото. - Ти добре ли си бе ,момиче? - бях на косъм да я ударя, но се спрях. Станах и се отправих към самолета.
Сладка беше донякъде, поради факта, че пиронът само я беше одраскал по стъпалото, а тя толкова преувеличаваше. Но въпреки всичко течеше доста кръв и си личеше как това въобще не й се нрави.
-Напълно с всичкия съм си... заразлика от теб!
Това момиче толкова ми лазеше по нервите, че просто исках да се самоубия. Как можеше характерът да й е такъв изнервящ, а същевременно тя да е толкова красива? Измих си окото, но все още нещо ми бучеше. Взех аптечката и отидох при нея да и привържа раната. Колкото и да не я харесвах, постъпих гадно като и се изсмях в лицето.
-Дай да ти промия стъпалото - казах й аз и извъртях поглед. Тя само ме погледна и кимна с глава.
-Ау! Щипе - изпищя тя.
-Още дори не съм започнал. Не се дръж като бебе!
-Не се държа като бебе, просто имам чувства и ако се мислиш, че ще седя като някакъв мазохист и ще гледам как тече кръв от крака ми, ооо, жестоко се лъжеш - каза ми тя и най - после млъкна. По-дразнещ човек от нея не съм срещал през живота си.
-Добре, добре. Стига си викала! Наду ми главата. Искам да ти помогна, а ти се правиш на недостъпна. Знаеш ли какво? Остави. Сама се оправяй- станах от пясъка, изтупвайки се. Нямах намерение да се занимавам с нея, след като тя не ми даваше.
ESTÁS LEYENDO
The island of love
RomanceДвама напълно непознати души биват избрани от специален конкурс да спечелят почивка на Канарските острова, където ще прекарат повече от месец, след което всеки ще поеме своя път. Но какво ще стане ако тези души са не кой да е ,а Дилън О' Брайън и Ли...
