The island of love

7 глава

При допира ми с устните му, сякаш ток премина през цялото ми тяло, карайки ме да настръхна. Усетих как Дилън се надига от легналото положение и слага едната си ръка около кръста ми, притискайки ме към него повече. Обвих врата му с моите ръце, задълбочавайки целувката. Не знам какво ми стана и от къде ми хрумна да го целуна ,но за миг силно желание се прокрадна в мен и не издържах.

Почувствах как Дилън захапва устните ми, карайки ме да изстена. В юмрука му той побра косата ми, дърпайки я леко. Толкова страст в една целувка не бях усещала никога, а и сякаш момчето до мен знаеше много добре какво да прави.

Но миг по- късно се осъзнах. Не можехме да продължим това. Не и сега. Не мисля, че изобщо трябва да правим нещо и затова поставих ръцете си на гърдите му, отблъсквайки го. В очите му видях объркване както и желание. Бяха потъмнели и станали като разстопен карамел. Устните му бяха зачервени от безбройните захапвания помежду ни, но бях сигурна , че и аз не изглеждам по- различно.

Станах от сухия пясък, изтърсвайки роклята ми. Почувствах срам и разбрах колко нелепо сигурно съм изглеждала пред него. Как му се нахвърлих, дори без да знам дали и той иска,въпреки че отвърна. Но какво друго би направил? И как щях да го гледам в очите след това? Сигурно ще ми се смее, затова че се осмелих да направя всичко това. Просто не издържах и се прибрах в самолета, където моментално легнах и заспах.

Усетих, че всъщност се бях успала, тъй като плодовете, които Дилън ми беше оставил за закуска почти бяха изсъхнали, на жаркото слънце, което печеше така само на обяд. Въздъхнах. Него го нямаше никъде и сто процента го бях изплашила. Не исках да се срещам с това момче, въпреки че знаех, че това щеше да стане скоро.

И точно ,когато си мислих за вълка, той се появи. Беше целия мокър, само по някакви шорти и веднага се изчервих. Забелязах как по брадичката му бе пораснала малко брада, но нормално. Ние бяхме тук от няколко седмици. В едната си ръка държеше риба, а с другата нож. Беше ни усигорил вечеря.

-Сега ли ставаш?- попита ме той, явно забелязал непокътнатите плодове. Не казах нищо, само кимнах.

Той се приближи към мен и аз се зачудих да избягам ли, но реших, че това ще е прекалено нелепо. Подаде ми рибата и ми заповяда да я оставя вътре. Докато беше толкова близо до мен забелязах ,че на устните му имаше ранички, явно причинени от мен. Пак се изчервих, грабвайки рибата. Ако щяхме да я караме така, ставаше лошо.-Е?- проговори отново. Реших, че ще бъде адски нелепо, ако отново не кажа нищо.